Полша в България

Днес Европа е на ръба на войната. Въоръженият конфликт вече не е малко вероятен сценарий. Превърна се в реална възможност. За много поколения млади поляци и европейци избухването на война никога не е било толкова близка перспектива. Години наред Западът искаше да вярва, че 21-ви век ще бъде без конфликти. Последните години обаче дадоха много доказателства, че агресивното поведение на Русия, например в Грузия или в Украйна, не е илюзия, а предвестник на нова глава в историята на западния свят.   

 

Русия за пореден път се опитва да наруши териториалната цялост на Украйна. Да се поставят под въпрос границите на една суверенна държава означава едно – атака срещу европейския мир. Светът, който познаваме добре, светът на европейските ценности, свобода, демокрация и просперитет, се превърна в мишена на руското ръководство и военните. Заложено е не само бъдещето на Украйна, но и сигурността, и развитието на европейските икономики. Тази най-голяма политическа криза от края на Студената война отправя предизвикателство към правилата, приети от евроатлантическата общност след 1989 г.

Морална самооценка

Днес трябва да погледнем истината в очите. Руската заплаха за мира нараства от години при пасивното отношение на голяма част от европейските политически сили. Много лидери нямаха смелостта или решимостта да прекъснат бизнес връзките с Кремъл. Това е примка, която с течение на времето се затяга около европейския, а не около московския врат. Решаването на неясни интереси с режим, който не се свени от война с по-малки държави, от политически убийства и от действията на тайните служби, извършвани на териториите на държави-членки на Европейския съюз, трудно може да се нарече само късогледство. Това е умишлен акт на политически цинизъм.

Това струва на Европа все повече и повече – загубите от това са не само икономически  (поради високите цени на газа, предизвикани чрез политиката на изнудване), но и политически. През 2021 г. Газпром увеличи износа си на газ за Китай и Турция. Междувременно той явно е намалил доставките за Европа. Износът за европейските потребители е с 10 млрд. м3 по-нисък от предишната година и с цели 27 млрд. м3 по-нисък от 2019 г. Това изкуствено задълбочаване на енергийната криза е шантаж, който  трябва да наложи пускането на газопровода "Северен поток 2". Цената за тази грешка се плаща не от тези, които са подписали договора, а от обикновените европейци.

Руската политика с цялото ѝ безразсъдство, е пределно рационална. Трета година водим изключително трудна битка с пандемията и икономическата криза и точно в този момент получаваме допълнителен удар от източната ни съседка. Владимир Путин с цинична прецизност се заиграва със слабостите и кризите на Европа. За съжаление голяма част от европейските елити са се специализирали в поставянето на превръзки на очите, които да ги предпазят от ярката светлина на възраждащите се амбиции на Русия да бъде суперсила.

Списъкът с ръководители и политически лидери, избрали руските рубли и кариера в кремълски компании, буди тревога. Всички знаят случая с Герхард Шрьодер, който замени политическата си кариера с печалби в руски енергийни компании. Но неговият случай е само върхът на айсберга. В дългия списък от сътрудници на Газпром, Лукойл, Роснефт и компаниите изграждащи Северен поток 2, откриваме бивши канцлери, премиери, шефове на дипломатически мисии, президентски съветници и министри.

Защитниците на подобна нагласа могат да говорят за свободния пазар и за свободата да се заемеш с нова работа след изпълнение на обществена мисия. Тези хора обаче не се озоваха там случайно. Техните знания и компетенции се превърнаха в инструменти в ръцете на Кремъл. В крайна сметка, като ръководители и лидери на държави, те формираха европейската енергийна и икономическа политика, и политиката на сигурност. Те имаха достъп до секретни данни и материали на специалните служби. Те вземаха стратегически решения, определящи бъдещето на обществата, ЕС и НАТО. Трябва да се каже направо: в Европа Русия има много свои троянски коне.

Геополитическото измерение на Северен поток 2

Намеренията на Москва вече не трябва да будят съмнение. Още през юли миналата година Владимир Путин публикува статия за историческите отношения между Русия и Украйна. Основната му теза е, че няма отделна украинска нация и че украинците са част от "руската нация", в която руснаците играят доминираща роля. Според Путин Украйна е неразделна част от руския свят. От тази гледна точка изграждането на независимост и отделна идентичност се превръща не само в грешка, но дори и в провокация. За Владимир Путин не може да съществува свободна и независима Украйна. А това означава, че Русия на Путин също не зачита мира и международното право. Целта на Путин изглежда ясна – да накара Запада да се откаже от подкрепата си за Украйна и да я остави на Русия.

Газопроводът Северен поток 2 е доказателство за това, че сценарият на Путин има своите поддръжници в Европа. Този проект, който е самоубийствен за европейската енергийна политика, хвърля сянка върху германската политика. Благодарение на него Газпром ще контролира притока на газ в Европа, като прави доставките зависими от политическите решения. Този проект е неприемлив не само от геополитическа, но и от икономическа гледна точка. Вече се вижда, че Русия драстично ограничава транзита на суровината, доставяна по съществуващите тръбопроводи. Само малка част от наличния капацитет преминава през Украйна, а освен това Газпром не запазва капацитета на газопровода „Ямал-Европа“. Така енергийният монопол се превръща в монопол върху решенията относно суверенитета на Украйна.

Необходимо е единство на Европа

Пред лицето на заплахата от Русия са необходими солидарност и сътрудничество от страна на целия континент. Европа и нейните трансатлантически партньори трябва да се отнасят към събитията по източната граница на Европейския съюз, може би като към последно предупреждение. Най-ефективният инструмент, който Европа и САЩ могат да поставят на масата за преговори, са потенциалните икономически санкции и твърдата позиция за блокиране на проекта Северен поток 2. Това е гласът не само на Полша, но и  на страните от Централна Европа. В тези важни дни се нуждаем от истинско лидерство, което да премахне опасенията ни и да върне Европа на пътя на сигурността и просперитета.

Матеуш Моравецки

Текстът излиза в ежемесечника „Всичко, което е най-важно“ и в световните медии в рамките на проекта „Разказваме на света за Полша“, реализиран в сътрудничество с Института за национална памет.

 Статията е публикувана на 17 февруари 2022 г. във вестник "24 часа"