Полша в България

История на полско-българските отношения

Като дата, на която са установени полско-българските дипломатически отношения, България приема 30 декември 1918 г., а Полша - 20 януари 1921 г. Университетският професор, историк по славянски литератури и изключителен дипломат д-р Тадеуш Грабовски получава назначението си за представител на възродена Полша в София на 22 ноември 1918 г. Още през 1915 г. той пристига в България, за да оглави Полската пресслужба, с цел да популяризира полските стремежи за независимост на територията на балканските страни. От самото начало д-р Грабовски предприема интензивна дипломатическа и информационна дейност, с която печели подкрепата на българския интелектуален и политически елит за полската кауза. Тази подкрепа води до динамично според тогавашните геополитически условия развитие на контактите между Полша и България. Скоро след получаване на назначението си за представител на Полша в България Тадеуш Грабовски е приет от министър-председателя на Царство България Теодор Теодоров, на когото връчва акредитивните си писма. Следващата крачка в развитието на двустранните отношения е решението на Министерски съвет на България за разкриване на българско дипломатическо представителство в Полша. Така в края на 1920 г. и началото на 1921 г. се състои първата двустранна визита на високо равнище – в Полша пристига премиерът Александър Стамболийски.

Това бързо установяване на дипломатически отношения между двете страни и сравнително динамичното им развитие през първите години след войната представлява изключително събитие, като се има предвид геополитическата обусловеност на Полша и България. На пръв поглед тази ситуация изключва съществуването на сходни позиции във външната им политика – най-малкото поради факта, че Полша приема Версайския договор като гаранция за собствената си сигурност, а България се стреми към преразглеждане на установения след войната ред. Но това сближаване значително улеснява усещането за взаимно разбиране и симпатия, съществуващи между двата народа по отношение на общата им съдба. Най-добре илюстрира това „Българската анкета по полския въпрос“, проведената през 1915 - 1916 г. по инициатива на Тадеуш Грабовски и Полската пресслужба, в която на 32-ма видни български политици, държавници, университетски преподаватели, писатели и поети са зададени въпроси за отношението им към национално-освободителните стремежи на поляците. Сред отговорилите са личности като Васил Радославов, Иван Гешов, Боян Пенев и Димитър Страшимиров, които по ясен и категоричен начин се изказват в подкрепа на полската кауза, като по този начин показват симпатията си към полския народ. Анкетата е преведена на полски език и издадена в Полша, за да окуражи поляците. 

Със сигурност този жест е продиктуван и от спомена за приноса на поляците за Освобождението на България. Макар че е трудно да се открият категорични данни по този въпрос, според някои полски източници в Руско-турската война от 1877 - 1878 г. са воювали 50 000 - 55 000 поляци, включени в редиците на царската армия. Около хиляда от тях са били в офицерския корпус и са оказали значително влияние на хода на военните действия. Поляци са били началникът на щаба на Дунавската армия и командирът на стрелковата бригада, която изиграва ключова роля в завладяването на прохода Шипка. 

Разбира се, за полско-българското сближаване решаващо значение имат и прагматични предпоставки. България разчита на подкрепата на Полша в стремежа си да излезе от международната изолация, в която се оказва след Първата световна война. Надява се също така на посредничеството на Полша в преговорите си със съседните страни, особено за преодоляване на безизходното положение в отношенията си с Букурещ. Докато за Полша, веднага след войната, е ключов въпросът за репатриране на поляците от територията на Русия, основно за военопленниците, които се връщат в страната през територията на България. Освен това, във връзка с Полско-съветската война през 1920-1921 г. е особено важно осигуряването на транзитен коридор за оръжие през България, както и закупуването на български земеделски продукти. 

През 30-те години вниманието на Полша се фокусира върху инфраструктурни проекти, целящи по-тесни търговски контакти с България и целия регион. Любопитен е фактът, че Полша полага усилия за реализацията на проект за изграждане на мост над река Дунав между България и Румъния, а след неуспеха на тази инициатива лансира идеята за пускане на фериботна линия по същия този маршрут. Разчита също така на по-тясно двустранно сътрудничество в областта на индустрията и отбраната. С тази цел през 1936 г. между двете страни са постигнати договорености за закупуване от страна на България на самолети и въоръжение, както и за строителство на завод край град Ловеч за производство на военни самолети по полски лиценз за българските въздушни сили.

Двустранно сътрудничество с Република Полша

До установяване на дипломатически отношения между Полша и България след края на Втората световна война се стига през 1945 г., когато двете държави против волята си са включени в Източния блок. От началото на прехода през 1989 г. България и Полша изминават дълъг път, за да станат членки на ЕС и НАТО. Членството в тези две организации определя и настоящото, все по-тясно сътрудничество между двете страни. В рамките на това сътрудничество се организират много важни визити, включително на равнище президенти и премиери. Тези визити доказват, че България и Полша имат сходни позиции по редица европейски въпроси. Също така двете страни отдават голямо значение на регионалното сътрудничество, в това число на проектите от сферата на инфраструктурните връзки в рамките на Вишеградската група, в т.нар. формат V4+. Внимание заслужава и сферата на туризма. След период на определен застой на контактите в тази област, през последните години се наблюдава динамичен ръст на почиващите в България поляци. Всяка година страната се посещава от около 400 000 полски граждани. Този факт е свързан не само с отчетените стопански ползи за България, но най-вече с по-тясното задълбочаване на връзките между поляците и българите, както и с популяризирането на информацията за двете страни, за тяхната богата култура и история.

По предварителни данни на Националния статистически институт за 2018 г. полският износ за България възлиза на стойност 1069,7 млн. евро, а вносът от България на 651,4 млн. евро. Общата стойност на търговския обмен между двете страни достига 1721,1 млн. евро (при 1720,329 млн. евро през 2017 г.). През 2018 г. Полша отчита положително търговско салдо в търговията си с България в размер на 418,2 млн. евро.                                           По данни на Българската народна банка от 1996 г. до септември 2018 г. преките чуждестранни инвестиции от страна на Полша възлизат на 185,6 млн. евро. Но през цялата 2018 г. се наблюдава спад с 61 млн. евро на полските инвестиции в България. 

През 2018 г. България е посетена от 475 хиляди полски граждани (за сравнение през 2017 г. те са 425 хиляди). Поляците са четвъртата най-многобройна група чужденци в България сред представителите на страните-членки на Европейския съюз. Същевременно, през 2018 г. Полша е посетена от 73,8 хиляди български граждани (при 66,8 хиляди за 2017 г.).    

Полезни връзки:

Полша - Министерство на икономиката

История на Полския институт

Полският институт в София започва своята дейност през 1949 г. Институтът е най-старият на Балканския полуостров и продължава да развива традициите на Полско-българското дружество, популяризиращо полската култура основно на страниците на издаваното в периода 1919-1935 г. списание “Полско-български преглед”, както и в поредицата Полска библиотека. Основоположници на Дружеството са изтъкнатия критик Боян Пенев (1882-1927), поетесата – преводачка Дора Габе и Тадеуш Станислав Грабовски (1881-1975) – първият посланик на Полша в България след възстановяване независимостта на Полша през 1918 г.

Предложения на Полския институт

ГАЛЕРИЯ

Галерията на Полския институт представя изкуството – живопис, графика, карикатура, фотография, плакат, инсталации, приложно изкуство, интерактивни програми – на полски артисти, както и съвместни полско-български проекти. Нашата Галерия си сътрудничи с галерии и музеи в Полша и България, както и на Балканите, а сред авторите на представяни в Института изложби се намират имена като Славомир Мрожек, Ришард Хоровиц, Анджей Чечот, Томаш Шикора, Зофия Ридет, Марек Домански, Томаш Гудзовати, известни полски карикатуристи (Януш Стани, Юлиян Бохданович, Едвард Лутчин, Анджей Млечко и др.), Лех Майевски, Кшищоф Дидо.
Галерията кани и български артисти, които използват пространството на Галерията, за да реализират своите собствени идеи: концерти, изложби, конференции. В Галерията има информационен пункт, както и читалня с полски списания и вестници.

ЛИТЕРАТУРА

Присъствието на полската литература на българския книжен пазар е основен приоритет на Института. По тази причина Институтът подпомага контактите между полските и българските издателства, творци, преводачи; държи на високата информираност за съвременната полска литература и дебютите в нея, но не забравя и класиците. Участвали сме в представянето на творбите на автори като Януш Корчак, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Чеслав Милош, Виеслава Шимборска, Йежи Пилх, Анджей Сташук, Олга Токарчук и много други. Между гостите на Полския институт в София са били Ришард Капушчински, Анна Нашиловска, Целина Юда, Едвард Можейко, Павел Хюле, Гражина Шват-Гълъбова, Кшищоф Зануси, Януш Вишневски, Ришард Криницки, Ева Липска, Томаш Ружицки, Юстина Баргелска, Зигмунт Бауман, Михал Павел Марковски, Яцек Денел, Кшищоф Варга, Анджей Сташук. Полският институт организира ежемесечни срещи, по време на които можем да поговорим за най-новите полски книги (всеки последен четвъртък от месеца) в рамките на действащия при Библиотеката Дискусионен клуб на книгата.

ПОЛСКО КИНО

Полският институт в София организира филмови прегледи и прожекции в кина, в Галерията на Института и в кинозалата на НАТФИЗ. Всеки месец Институтът организира прожекция на съвременни полски филми.
Институтът е организирал филмови прегледи на режисьори като Анджей Вайда, Кшищоф Кешловски, Кшищоф Зануси в рамките на Филмови фестивали (София Филм Фест, Киномания). Полският институт запознава своите посетители с най-новите звезди на полското кино във филми като „Малката Москва“, „Розичка“, „Реверс“, „Кръщене“, „Венеция“, „Писма до Дядо Коледа“, „В тъмното“, „Ружа“ и много други.
Каним ви да заемете филмова класика или съвременни филми от библиотеката на Института.  

ТЕАТЪР

Институтът работи с българските театри, в които можете да видите няколко полски постановки: „Кланица“ и „Танго“ на Славомир Мрожек, „Тестостерон“ на Анджей Серамонович, „Тирамису“ на Йоанна Овшанко, „Чиста любов“ на Иринеуш Иредински, „Когато отново ще бъда малък“ по текст на Януш Корчак.
През 2009 г. Полският институт реализира проекта Радиотеатър „Съвременна полска драма“ съвместно и в ефира на БНР с няколко постановки на Славомир Мрожек, Цезари Харасимович, Анна Бужинска, Дорота Масловска и други.  

МУЗИКА

Полският институт организира концерти с класическа музика, джаз, фолклорна музика, етно и поп. Участваме в най-престижните фестивали в България и сме партньори на ежегодни събития като Международния джаз фестивал в Банско, Международния джаз фестивал във Варна, ppIanissimo, Piano Extravaganza и Европейски музикален фестивал в София. По покана на Полския институт, полски артисти участват в алтернативни и фолклорни фестивали като Беглика и Фестивала на занаятите в Троян.

В Института сме посрещали много полски музиканти от световна класа, между които Лешек Можджер, Пьотър Барон, Зигмунт Краузе, Анна Дитри, Артур Дуткевич, Влодек Павлик, Адам Макович, Станислав Джевецки и Анджей Хорошински, групи: Kapela ze wsi Warszawa, Etnomalia, Grupa MoCarta, Motion Trio, Grzech Piotrowski World Orchestra, Анджей Ягоджински Трио, Jazzpospolita, Cracow Klezmer Band и много други. Полският институт в София активно участва в годишни събития като Европейския ден на езиците, Нощ на литературата, Sofia Design Week, СОФИЯ:ПОЕТИКИ, София Филм Фест и други.

КУРСОВЕ ПО ПОЛСКИ ЕЗИК

Искате да научите полски език? Полският институт в София организира курсове за начинаещи и напреднали 

Полският език в България се изучава в 3 университета (София, Пловдив и Велико Търново). Общо около 80 студенти изучават полски език. В курсовете по полски език, организирани от Полския институт в София, участват около 45 курсисти. Обменът на студенти и специалисти по докторантски и научни програми и стажове се осъществява посредством Националната агенция за академичен обмен въз основа на Програмата за сътрудничество между министъра на образованието и науката на Република Полша и Министерството на образованието и науката на Република България, удължена през 2011 г. с писмо за намерения на двамата министри до момента на подписване на новия документ. От стипендиантската Програма за сътрудничество между министъра на образованието и науката на Република Полша и Министерството на образованието и науката на Република България са се възползвали 23 души (13 от Полша и 10 от България). Студентският обмен между двете страни се осъществява също и в рамките на програма „Еразъм +“. През 2018 г. Полската и Българската академия на науките подписаха Споразумение за научно сътрудничество и бе удължен Протоколът към Споразумението за научно сътрудничество за периода 2018 – 2020 г. Документът предвижда реализирането на 31 общи изследователски проекта.

Признаване на образованието

Ако се нуждаете от писмена информация за възможностите за признаване на чуждестранните дипломи в Полша, напр. ако искате да започнете работа или да продължите следването си, можете да подадете заявление в NAWA (Националната агенция за академичен обмен) за признаване на дипломата. Формулярът на заявлението е публикуван на следния адрес в интернет: https://nawa.gov.pl/uznawalnosc

Заявлението трябва да е попълнено на полски или английски език. Названията на дипломите, степените и титлите, както и наименованията на институциите трябва да се подадат в оригинал – ако в документите тези наименования са записани с латински букви. Наименования, изписани с друга азбука, различна от латинската, трябва да се подадат съгласно превода им на полски или английски език.

С подписване на заявлението давате съгласие за:

• Обработка на личните данни с цел предоставяне на информация за възможностите за признаване на документите (тези данни подлежат на защита и не се предоставят извън Агенцията),
• Проверка на автентичността на документите – доколкото е необходима.

Подгответе съответния комплект с документи:

• Заверено копие на дипломата (или друг документ), за който се отнася издаването на становище;
• За дипломи за завършено висше образование – заверено копие на документа, удостоверяващ протичането на курса на обучение, напр.: заверено копие на приложението към дипломата, преписа, удостоверението за издържани изпити, извлечението с изучаваните предмети и оценки или студентската книжка;
• Ксерокопие на дипломата или друг документ (заедно с посочените по-горе приложения и преписи – ако засяга висшето образование), който е основание за приемане за следване, довело до получаване на оценяваната диплома или присъждане на степен/ академично звание;
• ксерокопие на превода на посочения по-горе документ на полски език в случай, че е издаден на друг език, различен от: английски, немски, испански, руски, украински;
• ксерокопие на документа за самоличност;
• ксерокопие на документа, потвърждаващ промяната на фамилията (ако дипломата е издадена на друго фамилно име, различно от използваното в момента).

ВНИМАНИЕ!

Под заверено копие на документа се разбира копие, заверено от полски нотариус или от консула на Република Полша в държавата, в която е издаден документът.

Преводът на документи (ако са необходими) трябва да се извърша от полски преводач, включен в списъка със заклети преводачи.

Заявлението заедно с комплекта от документи изпратете по пощата на адрес:

Narodowa Agencja Wymiany Akademickiej
ul. Polna 40, 00-635 Warszawa

Информацията ще бъде предоставена в срок от 30 дни от датата на постъпване на заявлението заедно с комплекта от необходими документи, като отговорът ще бъде изпратен с обикновена поща на посочения за кореспонденция адрес в Полша. Информацията се предоставя на полски език.