Полша в България

Създателите на Конституцията, черпейки вдъхновение от политическата и философска мисъл на европейското Просвещение и Американската конституция от 1787 година, смятат, че властта трябва да служи за благото на целия народ, а не само за обслужване на интересите на привилегированите класи. Конституцията трябва да положи началото на поредните реформи, целящи укрепването на държавата. Днес предприетите действия в защита на застрашената от съседите си Полша, представляват пример за осъзната отговорност на представители на обществения елит. Окончателната подялба на Полша през 1795 година от Австро-Унгария, Прусия и Русия води до загуба на независимостта ѝ. Съавторите на Конституцията от 3 май Игнаци Потоцки и Хюго Колонтай години по-късно я оценяват като „последната воля и завещание на гаснещото Отечество“.

Традицията да се чества Конституцията от 3 май е забранена по време на подялбата на Полша. След Първата световна война и възстановяването на независимостта на Полша, Денят на Конституцията от 3 май е обявен за национален празник през 1919 година. По време на германската и съветска окупация празнуването на Конституцията от 3 май е забранено. След Втората световна война комунистическата власт във Варшава се опитва да ликвидира честванията за трети май заради асоциирането на празника с традициите на независима Полша и техния национално-католически характер. В замяна на това се пропагандира и популяризира Денят на труда. В продължение на дълги години не са провеждани държавни тържества, свързани с годишнините на Конституцията от 3 май, а всички опити за отбелязване на празника обикновено приключват с арести и гонения. През 1990 година, след падането на комунизма и възстановяване на суверенитета на Полша, се възстановява традицията отпреди войните и 3 май отново е провъзгласен за национален празник.