Полша в България

Неговата съдба обединява Полша и България, а личността му до днес се почита не само в Полша, но и в България, където през 1935 г. във Варна е издигнат паметник-мавзолей в негова чест, напомнящ за съвместните исторически усилия за защита на Европа от османската заплаха.

Владислав ІІІ Варненчик (1424-1444) – крал на Полша от 1434 г. и Унгария от 1440 г., от династията Ягелони. Първороден син на Владислав Ягело.

Кой всъщност е бил Владислав Варненчик?  Явно, важна личност, след като споменът за него е запазен в продължение на цели 6 века. Полските хроникьори Филип Калимах и Ян Длугош пишат за него като за владетел, предприел великото дело да обедини славяните пред заплахата от турско нашествие и защитник на християнската вяра, прославящ бога с дела и думи. Ян Кохановски, великият полски поет, пише така в творбата си „Фрагмент от битката с Амурат при Варина“: „Гробът му – Европа, паметник – Балканът, надпис – вечна памет сред християни“.

На трона Владислав се възкачва ненавършил 10 години, след смъртта на баща си. Коронацията се е състояла на 23 юли 1434 г., но младият крал не упражнява властта си самостоятелно, а е заместен от т.нар. коронен съвет и управителите на отделните региони. През 1440 г. унгарският парламент предлага унгарската корона на Владислав и на 17 юли 1440 г. той е коронован и за крал на Унгария.

През 1443 г., убеден от папа Евгений IV, младият Владислав предприема кръстоносен поход срещу турците. Походът се финансира от папата с една десета от доходите му. В отговор унгарският парламент одобрява въвеждането на данък с цел наемане на голяма армия, способна да се противопостави на турските сили. Към привържениците на похода се присъединява и сръбският княз Георги Бранкович, разчитащ да освободи синовете си от турски плен и да си върне контрола върху Сърбия. В останалата част от Европа идеята за поход не намира подкрепа. 

Армията тръгва през юни-юли 1443 г., като си поставя за цел превземането на Адрианопол, с което турците трябва да бъдат изтласкани от Европа. В състава й влизат унгарски и полски части, наемни войници от Влашко и други християнски държави. Главнокомандващ е Янош Хунияди, наричан от турците „Проклетият Янко“ заради ефективната военна арганизация  и изработените тактика и стратегия, задържали в продължение на 70 години османския натиск към Унгарското кралство. Едва на 3 ноември се стига до сблъсък с главните сили на турската армия, които са частично разбити и принудени да отстъпят и тази победа значително повдига духа на поробените балкански народи. На 1 декември продължаващата похода си армия влиза в София, а на 12 декември за пореден път разбива турската армия край Златица. Предвид зимната обстановка и необходимостта в тези условия да се пресече Балкана военният съвет решава да прекрати похода. В тази ситуация султанът все по-упорито се стреми към мир. След едномесечни преговори във Варадин е подписан десетгодишен мир.

Мирът обаче не продължава дълго. Папа Евгений ІV, главният вдъхновител на антитурското движение, не е доволен от такъв резултат.  По негово настояване папският посланик кардинал Юлиано Чезарини освобождава крал Владислав от положената при подписването на договора клетва. Владислав, без да обръща внимание на растящото недоволство на поданиците си в Полша, организира нов поход срещу турците.

Армията, по-малобройна отколкото в първия „дълъг поход“ , тръгва в средата на 1444 г., като избира различен от предишния маршрут. В Оршова се обединява със силите на Хунияди, а по-късно към християнската армия се присъединява и 4-хилядния отряд на Влад ІІ Дракула. Общо нейната численост е ок. 20 000 души и в състава й влизат унгарско-трансилвански полкове начело с Янош Хунияди; чешки наемници-хусити; полски доброволци; доброволци българи; западни рицари; власи, водени от Влад  Дракула; бойци от Западна Украйна – „рутени“; отряд хървати, водени от Франко Таловац.

Към края на ноември армията превзема Шумен, след това и Провадия, което ѝ отваря пътя към Константинопол. Тук обаче ги очаква армията на Мурад ІІ, успял да обедини двете части на армията си – европейската и азиатската. Числеността на турската армия е ок. 60 000 души.

Армията на Владислав ІІІ се оказва в трудно положение. На 9 ноември 1444 г. кралската армия излиза в равнината край Варна. Същия ден вечерта, на 4 км от християнската войска, издига лагера си турската армия, отрязвайки възможността за изтегляне на християните на северозапад. 

В нощта на 9 срещу 10 ноември в щаба на обединените армии се провежда военен съвет, на който се обсъждат две концепции: защита или нападение. Тъй като първата не дава шанс за победа, Ян Хуняди избира внезапен удар и извежда армията в открито поле.

На 10 ноември двете армии стоят една срещу друга в продължение на 3 часа. Неочаквано времето се разваля. Небето се покрива с тъмни облаци, плисва проливен дъжд и се разразява буря. Вятърът е толкова силен, че чупи прътовете на знамената и разкъсва плата им. Оцелява само кралското знаме. Бушуващата буря и проливният дъжд влошават положението на кралските войски. Става почти невъзможно тежковъоръжените конници да маневрират в размекнатата кална земя.

Как точно е протекла битката между двете армии можете да прочетете в книгата на Мечислав Белски „Владислав ІІІ Варненчик на Балканите (1443-1444)“, налична в библиотеката на Полския институт.

Както е известно, в битката загива младият крал Владислав. Тялото му не е открито и това подхранва редица легенди за по-нататъшната му съдба.

Битката при Варна има голямо значение за по-натътшната съдба на българите и други балкански народи, като решава съдбините им за няколко столетия напред. 

По инициатива на Петър Димков във Варна е построен Парк-музеят на бойната дружба, кръстен на името на полско-унгарския крал. За тази инициатива полското правителство награждава Петър Димков с орден Polonia Restituta, който се връчва за изключителни заслуги към държавата и обществото. В парка на музея се намира най-старият запазен в България паметник на крал Владислав и неговите рицари, мавзолеят на крал Владислав, построен през 1935 г., както и паметникът на Янош Хуняди. В Полша, във Вавелската катедрала в Краков се намира кенотафът на крал Владислав.

За изготвянето на материала са използвани следните източници: Мечислав Белски „Владислав ІІІ Варненчик на Балканите (1443-1444)“, Шандор Йозе „Варненската битка“, Ярослав Рубаха – лекция за битката при Златица https://varnenchikmuseum.com/