Полша в България

В приповдигнато пролетно настроение отбелязваме в Полша големия национален празник, датиращ от ХVІІІ век. Посветен е на конституцията, приета на 3 май 1791 г., известна като Правителствен закон или Конституцията от 3 май. Това е първият модерен основен закон в Европа и вторият в света, той е епохално законодателно дело. Приемането на този важен акт от заседаващия  във Варшава Велик сейм на Жечпосполита на двата народа, е мащабен прелом с историческо значение. Наследството от Конституцията от 3 май, идеята за система на управление, която тя съдържа, както и посланието за свобода и демокрация представляват изключително важна част от европейските постижения. Затова отбелязването на 230-та годишнина от приемането на тази конституция трябва да бъде вдъхновяващ празник за цяла съвременна Европа.

Големите устройствени актове често са резултат от политически или културен прелом, плод на внимателен размисъл върху светлите и тъмните страни на досегашната история. Изкуството обаче се състои в това, че трябва разумно да поправяме, а не да рушим напълно, ръководейки се от утопично мислене, откъснато от историческата действителност. Новият ред не може да бъде постановен насила на хартия; той трябва да бъде изведен от истинския човешки опит, копнежи и стремежи.

Пример за успешно съчетание на визионерство и реализъм е първата в света американска конституция, която е отговор на предизвикателствата на историята. Авторите на Конституцията от 3 май 1791 г. също са съобразили плановете си за реформи с конкретна политическа и обществена ситуация. Конституцията се превръща в добре подбран лек за кризата, обхванала тогавашната Жечпосполита. Основният закон трябва да укрепи свободата на гражданите и да осигури техните права, както и управлението и стабилността на държавата. Той трябва да даде на държавния организъм силата да бъде независим и ефективно да се противопостави на враждебните действия на съседните велики сили, стремящи се към доминация над Жечпосполита и в крайна сметка към заграбване на нейната територия. Не случайно руската царица Екатерина II и пруският крал Фридрих II рисуват в международното пространство негативен образ на поляците, като ги представят като неспособни на самоопределение и ефективно управление. Конституцията от 3 май е свидетелство за обратното; оттам, от Централна и Източна Европа, от държавата на двата народа – Жечпосполита,  която е общ дом на много народи и култури, идват модерни визионерски и новаторски решения, плод на здравия разум.

Тазгодишният юбилей от приемането на Конституцията от 3 май е повод да си припомним цялата славна традиция на държавното устройство на някогашната Жечпосполита – традицията на правовата държава, демокрацията и парламентаризма. Тя е важна част от нашата идентичност. Трябва да припомним, че богатите републикански традиции в Полша, вдъхновени от постиженията на древния Рим и Гърция, датират от XIV век. Полската привилегия на шляхтата (дворянството) neminem captivabimus („никого няма да хвърлим в затвора без съдебна присъда“) от 1430 г. значително изпреварва във времето английския закон Habeas Corpus  Act от 1679 г. Законът на сейма nihil novi sine communi consensu („нищо ново без общо  съгласие“), забраняващ на монарсите въвеждането на неодобрени от парламента закони, е още от 1505 г. От 1573 г. кралят бива избиран чрез общи избори от цялото дворянство, съставляващо около 10 % от населението. Актът на Варшавската конфедерация от 1573 г. и досега се смята за паметник на религиозната толерантност. Самото създаване на Жечпосполита на двата народа през 1569 г., общата държава на поляци и литовци, изградена на базата на доброволен, равноправен съюз, е феномен в тогавашна Европа, а днес може да се счита за първообраз на сегашния Европейски съюз.

Конституцията от 3 май, трансформираща Жечпосполита от ХVІІІ век в конституционна монархия, основана на правилото за тройно разделение на властите, гарантираща на гражданите правна защита, е последователно  развитие на нашите постижения. Също така следва да подчертаем, че тази важна, новаторска конституционна реформа е резултат от политически процес, а не от въоръжена революция и кървави репресии срещу цели социални класи. Водещ принцип на конституцията е идеята за гражданска общност: „Да живее скъпият ни крал! Да живее Сеймът, да живее Народът, да живеят всички съсловия! ”. Този исторически акт е постоянен повод за гордост за нас.

Враговете на свободата признават, че съвременната либертарианска Конституция от 3 май представлява заплаха за тях. Абсолютистката имперска Русия с подкрепата на Прусия започва война срещу конституцията и прави всичко, за да унищожи постиженията ѝ. Но делото на Конституцията от 3 май пребъдва. В съзнанието на поколенията остава споменът за преломната реформа на системата на управление, за пóлета на мисълта и духа, за порива, чиято цел е спасителната модернизация, основаваща се на най-възвишените универсални ценности. Наследството на Конституцията от 3 май е неразделна част от прекрасното европейско наследство. Не случайно по време на честването на 50-годишнината от Римските договори Конституцията от 3 май е посочена като „един от първоизточниците на идеята за Европейски съюз“.

Убеден съм, че и днес можем заедно да черпим от идеологическия замисъл и наследството на Конституцията от 3 май, като същевременно се замислим върху по-нататъшните форми на европейска интеграция и върху евентуалното бъдещо изменение на европейските договори. Вдъхновяващ остава принципът, съдържащ се в конституцията от 3 май: „Цялата власт на човешкото общество произтича от волята на народа“. Дефицитът на демокрация, несъвършената артикулация на гражданското представителство при управлението на решенията на Европейския съюз – това е едно от най-важните ни общи предизвикателства (любопитно е, че напрежение между необходимостта да се практикува както демокрация, така и меритокрация, намираме в разпоредбите на Конституцията от 3 май). Тя също търси начини за съвместяване на традициите и съвремието, тъй като все пак е комбинация от идеите на Просвещението и развиването на християнски ценности, приемани за основа на единството на Европа. Трябва да подчертаем, че Правителственият закон от 1791 г. се ръководи от принципите, които до днес неизменно смятаме за фундамент на европейската цивилизация и европейския ред:  зачитане на човешкото достойнство, свобода, равенство и солидарност. Това са посоките на аксиологичния компас, които никога не бива да губим от погледа си.

Затова споделям с вас голямата си гордост и радост по повод 230-годишнината от приемането на Конституцията от 3 май. Това е голям празник за поляците и литовците, за всички народи от Централна и Източна Европа, допринесли за постиженията някогашната Жечпосполита; това е и наш общ европейски празник. Нека той бъде вдъхновение за изграждането на още по-добра, интегрирана Европа. Нека бъде, както се пее в старите песни, „майска зорница“.

Президент Анджей Дуда

 

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9762098 

Текстът излиза едновременно в полския ежемесечник за мнения „Wszystko Co Najważniejsze“, като част от проект, реализиран съвместно с Института за национална памет и KGHM .