In order to ensure the highest quality of our services, we use small files called cookies. When using our website, the cookie files are downloaded onto your device. You can change the settings of your browser at any time. In addition, your use of our website is tantamount to your consent to the processing of your personal data provided by electronic means.
Back

Героите поляци по време на войната

22.11.2021

Мордекай ПАЛДИЕЛ: Бивш дългогодишен директор на института „Яд ва-Шем“ в Йерусалим. Ръководената от него през периода 1984 - 2007 организация, признава званието „Праведници на света“ на няколко хиляди души от целия свят. Автор на няколко десетки книги за Холокоста, университетски преподавател в Съединените щати.

panorama Wszystko co najważniejsze.jpg

Полските дипломати са направили дързък опит за спасяване на хиляди евреи. В резултат на това от смърт са спасени най-малко няколкостотин души – пише Мордекай ПАЛДИЕЛ

            След падането на Полша в началото на Втората световна война няколко полски дипломатически представителства в други държави продължават да извършват своята дейност. В швейцарския град Берн посланикът Александър Ладош и неговите двама основни сътрудници Стефан Риневич и Константи Рокицки започват мащабна, планирана операция за спасяване на полските евреи. Отправната точка е набавяне на няколко десетки парагвайски документа от Рудолф Хюгли, консул на Парагвай в Берн. В тези документи са вписани имената на полски евреи, все едно че са граждани на Парагвай, и са надлежно подпечатани. По този начин някои евреи, които живеят в окупираната от Съветите част на Полша, успяват да избягат в Япония. Там на свой ред Полското представителство им издава истински паспорти, с които отпътуват за други страни.

            Това е едва началото на изключително интензивните действия в помощ на евреите не само от Полша, но също и от други, окупирани от Германия държави. За да ги защитят от изпращане в лагерите на смъртта, са си служили с фалшиви паспорти на страните от Латинска Америка, основно на Парагвай. Притежателите на такива паспорти попадат като затворници в специални германски лагери, а нацисткият режим се надява да ги замени за германци, които се намират в различни латиноамерикански страни. Започнатата от полското посолство операция е координирана от двама, живеещи в Швейцария, еврейски дейци, които се занимават със спасителни акции – Ейбръхам Зилбершейн, ръководител на филиала на Световния еврейски конгрес, отговорен за спасителните операции, както и Хаим Айс от ортодоксалното движение „Агудат Израел“. Включени са също Исаак и Реша Щернбух от Нюйоркския комитет, известен като „Ваад Хацала“, организация за спасение на евреите. Освен това важна роля при фалшифициране на паспортите играе еврейският служител на полското дипломатическо представителство Юлиуш Кул.

            Промяната на полските граждани в парагвайци става тайно и без знанието на Парагвайското правителство. Операцията също така е проведена без предварителното одобрение на Полското правителство в изгнание в Лондон, макар то да се съгласява впоследствие, след като е информирано за тази необичайна дипломатическа инициатива на Ладош, която може да усложни отношенията между Полша и страните от Латинска Америка.

            В признанията си пред швейцарската полиция Зилбершейн подчертава, че е изпълнявал своята задача „при пълно сътрудничество на полските дипломатически служби в Швейцария“. Привлеченият към същото следствие Юлиуш Кул също признава, че цялата операция с паспортите „е проведена със знанието на нашия посланик, министър Александър Ладош“.

            Когато Ладош научава, че Германия подлага на съмнение достоверността на латиноамериканските паспорти, представяни от евреите (предимно полски граждани), пребиваващи временно в германския лагер Вител в окупирана Франция, изпраща спешна телеграма до Тадеуш Ромер, полския министър на външните работи в Лондон, на 19 декември 1943 година, като го моли настоятелно за намеса, посредством която латиноамериканските представителства в Берлин да потвърдят достоверността на документите. Молбата си обосновава с това, че те са „издадени единствено с хуманитарна цел, за да спасят хората от смърт… Въпросът е много спешен.“ През следващите месеци Ладош изпраща също и други молби, в това число до председателя на Международния комитет на Червения кръст в Женева.

            Полското посолство в Берн помага много на евреите, понеже използва специална радиостанция за предаване на тайни съобщения за ситуацията на евреите в страните, окупирани от германците. Това също представлява нарушение на швейцарската политика на неутралитет по време на войната. Исаак Левин от еврейската организация „Агудат Израел“, който получава сведенията, изпращани от полското консулство в Ню Йорк, казва след войната, че Ладош заслужава неговото име да бъде записано „със златни букви в книгата, напомняща на бъдещите поколения за помощта, оказана на нещастните жертви на нацизма“. На 21 януари 1944 година Х. А. Гудман, председател на „Агудат Израел“ в Лондон, пише на К. Крачкевич от полското министерство на външните работи за „изключителната нагласа за оказване на помощ на нашия министър в Берн д-р Ладош; без неговата ангажираност много от предприетите от нас действия нямаше да имат резултат“. В своите следвоенни дневници Юлиуш Кул възхвалява Ладош като „истински Праведник на света“ и „истински хуманист“. Пише също, че Ладош е направил всичко по силите си, за да помогне, „използвайки своето влияние в швейцарските дипломатически кръгове и в полското правителство в изгнание“.

            На 13 октомври 1943 г. министърът на външните работи на Швейцария Марсел Пиле-Голац привиква Александър Ладош за обяснения относно операциите с фалшивите паспорти. Както отбелязва, „обърнах му внимание, че сме забелязали, че служителите на Посолството и Консулството извършват дейност, която излиза извън рамките на техните компетентности и задължения... Затова се намесихме“. Ладош разгневено отговаря, че неговото правителство няма да приеме швейцарския протест, защото цялата акция има тясно хуманитарен характер. Освен това притежателите на фалшивите паспорти не искат да стигнат до страните, за които са им издадени документите, а просто да избегнат депортиране в лагерите на смъртта.

            Не съществуват точни данни за броя на евреите, които са се възползвали от проведената от полското представителство в Берн операция, но с голяма вероятност може да говорим за хиляди души. Провеждайки обширни изследвания по тази тема, бившият посланик на Република Полша в Швейцария Якуб Кумох е установил до този момент имената на 3262 души, от които около 796 оцеляват. Ако все пак вземем под внимание това, че в много паспорти се виждат също членовете на семейството, общият брой на обхванатите в операцията може да достигне дори до 8 хиляди, в това число от 2 до 3 000 оцелели. Работата върху прецизните изчисления продължава.

            Полските дипломати Ладош и Рокицки рискуват да бъдат изгонени от Швейцария, а  полското представителство затворено. Знаем от изходните документи, че швейцарските власти сериозно разглеждат прилагането на санкции, но са се въздържали от това, виждайки промяната на военната ситуация в полза на съюзниците, т.е. също и на полското правителство в емиграция.

            Това е вероятно единственият документиран случай в историята на Холокоста, когато полски дипломати (основно в Швейцария, но също и в други страни) завързват близко и тясно сътрудничество с еврейски дейци, благодарение на което са извършени опити за спасение на хиляди евреи, а в действителност са спасени най-малко няколко стотици души. Главните герои на тази история, с Александър Ладош на чело, заслужават признание и всеобща известност. До този момент института „Яд ва-Шем“ е присъдил званието „Праведник на света“ на Константи Рокицки. Надяваме се, че подобна чест ще получат Стефан Риневич и Александър Ладош (човекът, който най-много се ангажира в тази силна спасителна операция).

Мордекай Палдиел
Текстът е публикуван в полското месечно списание за мнения „Всичко най-важно“ и в световните медии, като част от проекта „Разказваме за Полша на света“, реализиран в сътрудничество с Института за национална памет и Полската национална банка.

{"register":{"columns":[]}}