Полша в България

Като една от първите страни в Европа Полша се върна към бързия икономически растеж. Още през второто тримесечие на 2021 година нивото на БВП надхвърли това отпреди пандемията. Скокът настъпи дори по-бързо, отколкото предполагахме, но това само потвърждава колко ефикасни се оказаха въведените антикризисни инструменти. Стабилната ситуация на публичните финанси даде възможност за създаване на финансов буфер, който да обезпечи интересите на хиляди полски фирми и милиони работници. Успяхме да запазим не само работните места, но и увеличаването на заплатите. А без действително по-високо заплащане, ръстът на БВП би бил пуст показател, капан, създаващ заплахи, както за социалната политика, така и за икономиката.

След падането на комунизма, в продължение на дълги години икономическият ръст в Полша само в незначителна степен се отрази на увеличението на заплащането. Вместо икономика, чието ядро се базира на солидарността, имахме икономика предразположена към доминиране на капиталовите печалби, т.е. обречена на създаване на неравенство. Подготвената от Правителството програма „Полският ред“ е предложение за изправяне на тази ситуация. Искаме плодовете от растежа да се поделят справедливо, така че полските работници най-накрая да получат заплащане на европейско ниво. За Полша е важно да се присъедини към кръга на европейските лидери в развитието. В тази връзка моделът на развитие, който се базира на занижаване на разходите за работа и създаване на конкурентост на нашата икономика въз основа на евтината работна сила, трябва да бъде забравен.

През последните години свършихме вече значителна част от тази работа. Полша е в челните места на държавите-членки на ОИСР по отношение на ръст на заплатите. Средната заплата в Полша се увеличи с 25 % в сравнение с 2015 година, докато в държавите от ОИСР едва с 5 %. Също така оставаме страна с едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. Същевременно се увеличава производителността на труда – през периода 2015–2019 производителността се увеличава горе-долу с 5% на година – най-много от всички държави-членки на ОИСР.

Темпът на скок след рецесията, предизвикана от пандемията, е сигнал, че полската икономика еволюира в правилната посока спрямо предизвикателствата, които поставя съвременният свят. Стартирането на процесите на реиндустриализация в рамките на Стратегията за отговорно развитие се оказаха избавление в контекста на епидемията, която най-много засегна сектора на услугите. Но трябва да осъзнаем, че надвисват поредни негативни глобални явления, които могат ефикасно да забавят скока след Ковид пандемията. Най-вече огромен риск носи дестабилизацията на ситуацията в Близкия Изток, която може да стартира редица промени в целия регион и да повлияе върху целия свят. Трябва да се вземе предвид, че периодът на хегемония на САЩ приключва, а геополитиката не познава понятието „вакуум“. На мястото заемано от американците със сигурност ще се настани някой друг, а това означава промяна на разположението на глобалните интереси.

Нищо чудно, че днес се сблъскваме с връщане към разбирането за икономиката като една от основите на сигурността на съвременните политически и държавни системи. Както през първата половина на XX век силата на държавата се определя от нейния военен потенциал, така през XXI век тази сила ще бъде определяна от нивото на технологически напредък.

Грешка би било обаче да се признае, че създаването на икономически потенциал може да се развие отново върху неолиберални принципи. Поставянето на икономиката в центъра на мисленето за сигурност трябва да се основава на синергията между пазара и държавата. До какво може да доведе капитулацията на държавата от икономиката при едновременна слабост на много институции? Отговор дава примерът с Полша, която в продължение на години се подчиняваше на неолиберален режим и страхове. Пасивността на държавата не само не благоприятстваше развитието на свободния пазар, но създаде нарушения в конкуренцията и условия за свободно процъфтяване на данъчната престъпност. Така беше поне с дейността на т.нар. ДДС мафия.

Всъщност ахилесовата пета на Полша винаги е била слабата данъчна система и поредицата дупки във фискалната система. Едва преди няколко години се измъкнахме от летаргията в тази област, показвайки, че именно държавата е ключова за възстановяването на ефективността на икономиката. За мащабите на нехайството свидетелства фактът, че някои бяха готови да възприемат като изкривяване честното плащане на данъци в Полша. Но за подобряване на публичните финанси не е достатъчно само да се промени нагласата. Просто трябва да се внедрят конкретни решения, които да херметизират данъчната система. За тази цел създадохме Националната данъчна администрация, като едновременно заложихме на цифровизацията на процеса за контрол на плащане на данъците. Резултатите ли? Изтичането на ДДС на ниво от 24% падна чак наполовина, до ниво от 12%. Ефективната данъчна администрация увеличи на свой ред оперативните възможности на държавата на равнище социална политика. Полша бе в състояние да постигне едновременно три цели, които привидно изглеждат противоречиви – да води амбициозна и интензивна социална политика и да занижава данъците, като намалява бюджетния дефицит.

Намаляването на нивото на задълженията и изправната система на публичните финанси дадоха възможност също за съответна реакция на държавата спрямо икономическата криза и позволиха да бъдат създадени инструменти за подкрепа на служителите и фирмите, т.нар. Антикризисен щит и Финансов щит. Именно по този начин успешно бяха спасени милиони работни места, същевременно поддържайки ключовите социални програми и инвестиции в инфраструктурата. Това е почти лабораторно доказателство за това, че подобрението на данъчната система автоматично се отразява върху повишаването на сигурността на държавата.

Матеуш Моравецки

Текстът е публикуван едновременно в полското месечно издание за мнения „Всичко, което е най-важно“ в рамките на проекта, реализиран с Борсата за ценни книжа във Варшава.

Текстът е публикуван във в.  "24 часа".