Полша в България

1.        Г-н Премиер, пандемията на коронавируса принуди Москва да отмени тържествата по случай Втората световна война, но властите във Варшава не бяха поканени на него. Може би затова, защото на 80-годишнината от избухването на войната, на 1 септември м.г. руските власти не бяха поканени?

Изключването на Полша от участие в тържествата илюстрира поставеното от Москва условие, което означава само едно: за да участваш в историческия дебат трябва да приемеш руската перспектива. За Полша обаче това означава да се съгласи с една лъжа: не можем да допуснем ситуация, в която палачът и жертвата си разменят местата. Пактът Рибентроп-Молотов е пряко доказателство за подготвяната обща агресия срещу Полша, разделяне на влиянията и окупирането на други балтийски държави – Литва, Латвия и Естония. В резултат на това решение милиони граждани бяха подложени на масови репресии. 

2.        Руснаците ви обвиняват, че не проявявате уважение към паметта  на многобройните войници от Червената армия, загинали в битките с нацистите. Как ще отговорите на тези обвинения?

Червената армия остана на полска земя почти 50 години, налагайки въвеждането на комунистическия режим, отхвърлен от преобладаващото мнозинство от поляците. Действията на Червената армия на наша територия нямаха за цел да ни върнат независимостта, а точно обратното – за втори път да ни отнемат суверенитета. За възстановяването му трябваше да чакаме чак до 1989 г. 

3.        Много паметници бяха демонтирани …

Следва да се прави разлика между демонтаж или промяна в музейни обекти на паметници, символ на поробването на Полша и уважението към гробовете на войниците от Червената армия. Полските власти се грижат за гробовете на всички войници, загинали в нашите земи, независимо от тяхната националност.  Тези гробове се поддържат и ремонтират с полски публични средства. Очаквам същото уважение от страна на Русия към гробовете на поляците, станали жертва на съветските репресии.

4.        Една година след края на Втората световна война, на 8 юни 1946 година, в Лондон се провежда Парад на победата, на който поляците също не са поканени. Тази година имаше планове за организиране на подобно събитие, едва сега  с участието на полски ветерани. Как си обяснявате това отлагане във времето? 

По време на Втората световна война поляците не само изпълниха своя съюзнически дълг, като се включиха в отбранителните операции на Франция и Великобритания, но и воюваха редом със съюзниците от 1939 година чак до края на войната. Те се прославиха с храбростта си в боя на много фронтове. Пример за това е превземането на Монте Касино от частите на генерал Андерс или пък приноса на полските пилоти в Битката за Англия. За съжаление, поради забъркването на Европа в студената война и попадането на Полша под влиянието на СССР полските герои не дочакаха реабилитация. Мнозина от командирите като ген. Сосабовски или ген. Мачек до края на живота си останаха в емиграция и полагаха тежък физически труд. Нещо повече, на някои от тях бе отнето полското гражданство, а тези, които решиха да живеят в Полша като ротмистър Витолд Пилецки, който по своя воля отиде в Аушвиц, за да предаде информация на съюзниците, бяха осъдени на смърт от комунистическата власт.

5.        Как мислите, правилно ли възприема Европа полската история и памет?

Престъпленията на нацистка Германия и на съветска Русия погълнаха милиони невинни същества. Поляците си дават сметка колко важна е паметта за жертвите и пример за това са бившите германски концлагери, изградени на полска територия. Полската държава поддържа и се грижи за такива лобни места като Аушвиц-Биркенау, Треблинка или Майданек. Със загриженост и безпокойство следим съдбата на мемориални места  в други държави, в това число останките на лагера Гусен в Австрия. Toва е място на унищожение на полската интелигенция, изтребване на полски и европейски евреи, но също така и на няколко хиляди граждани на Италия. Общо в системата Маутхаузен-Гусен са били затваряни и избивани граждани от 26 държави. До днес, въпреки ценните инициативи на местното население, не сме видели реални действия от страна на австрийската държава. Затова потвърждавам готовността ни за осъществяване на инициативата за закупуване на това място с цел достойно съхранение на паметта и изграждане на образователен център. За да бъде  предупреждение за следващите поколения никога повече да не допускат такова потъпкване на човешкото достойнство.

6.        Има твърдения, че както Русия така и Китай използват слабостта на Италия, държавата, която бе най-силно засегната от вируса, за да осъществяват политическа пропаганда под формата на медицинска помощ.  Съгласни ли сте с подобно мнение?

В борбата с коронавируса трябва да работим солидарно, защото вирусът не познава граници и атакува цялата популация. Но не можем наивно да мислим, че всички прояви на международна помощ, особено от страна на държави, стремящи се към господство в света като Русия и Китай, са следствие от алтруистични подбуди. Помощта в борбата с коронавируса следва да се състои в доставка на продукти с добро качество, в споделяне на опит и мисии на медицински екипи, без поставяне на условия, без намеса във вътрешните работи на държавата, която използва тази помощ. Трябва да бъдем много чувствителни към това никой да не използва временната слабост, предизвикана от пандемията и наближаващата икономическа криза, за да разбива нашите съюзи и застрашава нашата сигурност.

7.        Русия и Китай са важни търговски партньори на Европа: според Вас какви са възможностите за провеждане на политика на сътрудничество, зачитаща интересите на Европа?

Пандемията от коронавирус брутално ни накара да осъзнаем колко крехък е нашият социално-икономически ред. Показа, колко зависима е Европа от пътищата за доставки от други континенти. Ние трябва да поддържаме отношения с посочените държави, но не за сметка на нашата вътрешна, европейска солидарност.

8.        Като заговорихме за солидарност: не смятате ли, че и Полша не бе много солидарна с Италия по въпроса с мигрантите?

Мигрантската криза бе лакмусова хартия за отговоронстта на тези, които управляват Европа. От началото на кризата посочвахме необходимостта от паралелни действия: да се изпрати хуманитарна помощ в най-нуждаещите се и горещи райони и да се предприемат действия по укрепване на външната граница на ЕС, за да се предотврати възможността за нейното незаконно пресичане.  По данни на ОИСР през последните години Полша е приела най-голям брой имигранти в света, като украинците са преобладаващи. Някои от тях са лица, бягащи от места с военни действия. Ние сме солидарни с нуждаещите се от помощ.

9.        Подкрепя ли Полша общата европейска политика за отбрана?

Ние в Полша много сериозно подхождаме към въпросите, свързани със сигурността на държавата и целия ЕС. Избухването на война в източна Украйна и анексирането на Крим от Русия през 2014 г. са ясен сигнал за реална заплаха. Като една от малкото държави, членки на Северноатлантическия съюз изпълняваме задължението си за финансиране на въоръжените сили на ниво 2,0% от БВП. Ангажираме се в инициативи на ЕС в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество PESCO. Да, Европа трябва да говори с един глас по въпросите на сигурността.

10.      Европейската комисия започна процедура срещу Полша за нарушение на правото на ЕС във връзка със закона за съдебната система, който подкопава независимостта на полските магистрати и е несъвместим с принципа за въховенството на правото на ЕС. Как ще реагира Вашето правителство?

Ние подкрепяме нашата позиция, че организацията на съдебната система е суверенно решение на държавите-членки. Полша, в съответствие с действащата конституция, се стреми към честност и прозрачност на съдебната система. Наясно сме, че не всички тази честност се харесва, но със задоволство мога да кажа, че не сме сами в тези действия: правителството на Словакия също обяви програма за реформи в областта на правосъдието.

11.      Каква е позицията на Полша относно помощта, която следва да бъде предоставена на икономиките на държавите, най-силно засегнати от коронавируса?

Нуждаем се от нов План Маршал, с европейски инвестиции, даващ стимул за икономическото развитие. Разликите в икономиките на ЕС са причина да не може да се приложи единен механизъм за всички държави.  Затова е необходимо да разберем ситуацията на държавите от Юга, така, както и ние очакваме разбиране за нашите потребности. Трябва да изработим амбициозен бюджет, чиято реална помощ ще достигне до нуждаещите се граждани най-скоро.