Полша в България

Историците отдавна са дали негативни оценки на Мюнхенското споразумение. Трудно е да се защитава бездействието на Запада, който бе длъжен да окаже съюзническа помощ на нападнатата през 1939 г. Полша. Въпреки това, дори тези грехове на Великобритания и Франция, тяхната покорство и одобрение на исканията на Хитлер през 1938 г., пасивното отношение към агресията през 1939 г. са несравними с активната роля на Съветския съюз в предизвикването заедно с  Третия райх на Втората световна война. Пактът Рибентроп-Молотов обединява двете подписали го страни в провеждането на активна политика на агресия срещу все още свободните народи в Централна и Източна Европа. Негова пряка последица е германското и съветското нападение срещу Полша съответно на 1 септември и на 17 септември 1939 г. По този начин двете тоталитарни държави разпалват глобален конфликт, погълнал милиони човешки същества.

Президентът на Русия многократно цинично се опитва да възложи отговорността за избухването на Втората световна война именно върху Полша, жертва на общата агресия на СССР и Германия. Критичните съждения на президента на Русия за реда, установен от Версайския мирен договор, са в съзвучие с лозунгите, формулирани още в годините между двете войни в един глас от национал-социалистическата пропаганда в Германия и комунистическата в СССР. Недоумение буди фактът, че чрез избирателни и предубедени коментари за полско-чехословашкия конфликт за пограничните райони, който усложни техните  взаимоотношения през 1919-1938 г., и извадени от контекста цитати,  руският президент се опитва да прикрие престъпния характер на военното сътрудничество между двамата диктатори Хитлер и Сталин, година по-късно.

В текста си президентът не припомня какво е било в действителност съветското нападение срещу Полша. Той не обяснява кое е общото между новата / стара (сталинистка) теза за повишаване на сигурността и масовите репресии на СССР срещу цивилни. Той не говори за съдбата на стотици хиляди цивилни, беззащитни мъже, жени и деца, депортирани от териториите под съветска окупация в трудовите лагери дълбоко навътре в СССР. По време на приятелството на Сталин и Хитлер съветските служби подготвят ада на унищожение и заробване на милиони хора.

Президентът не споменава кое е общото между онази мнима съветска загриженост за безопасността на народите и избиването на хиляди военнопленници в Катин и други места за екзекуция, което в Нюрнберг самите руснаци дефинират като геноцид (приписвайки го на Германия). Той не споменава за жестокото нападение срещу Финландия, която се пада на Съветите по силата на пакта Рибентроп-Молотов. Той не споменава, че именно затова Съветския съюз е изключен от критикуваното от него Общество на народите като държава-агресор. Безпокойство следва да предизвиква изречената от сегашния лидер на руската държава пренебрежителна обосновка на насилственото анексиране на Литва, Латвия и Естония. Трябва ли за приемем това за категорично одобрение на бруталните репресии и престъпления, извършени срещу цивилни във всички окупирани от СССР държави през 1939-1941 г.? По същия начин би могло да се обясни анексирането на Чехословакия от Райха, да оставим настрана неговата политика на насилие и агресия, в крайна сметка Хитлер също подхвърля   документи за отказ от независимост. Президентът не споменава доставките на съветски суровини за Райха по време на агресията срещу Норвегия, Дания, Белгия, Холандия и Франция и по време на битката за Англия, нито за другите резултати от съветско-германското сътрудничество.

По начин, присъщ на сталинизма, президентът Путин представя войната с бившия съюзник Германия, избухнала през 1941 година. Червената армия претърпява тежки загуби и в крайна сметка побеждава в сблъсъка между двете тоталитарни сили. Никой не отрича това. Задължение на цивилизования свят обаче е да напомня, че и двете държави – Съветският съюз и Германският райх  водят агресивни войни от 1939 г., че и двете държави, реализирайки идеологическите цели на националсоциализма и комунизма, не се колебаят да убиват и поробват милиони хора.

На света и на Русия трябва да се напомни, че Съветският съюз използва победата си над Третия райх за нов етап на агресивна политика спрямо Полша и други европейски нации. Той отново превзема източните войводства на Жечпосполита и поробва останалата част, независимо от факта, че Полша воюва срещу Германия през цялата война като съюзническа държава. Когато през 1945 г. Западът празнува края на войната, в централната и източната част на континента, зад Желязната завеса, тече новият период на поробване под съветско иго. Съветският съюз продължава своята политика на престъпления, репресии и терор. Сталинските служби брутално изселват цели народи.  В конски вагони непрекъснато се извозват до концлагерите на ГУЛАГ заловени хора от различни националности. Сталинската пропаганда не позволява да се говори за това, и президентът на Русия днес също не иска да го споменава.

Характерно е, че речта на президента Путин съвпада с 80-годишнината от окупацията на Литва, Латвия и Естония от Червената армия, което означава, че тези държави губят своята независимост за няколко десетилетия. Тя е публикувана малко преди 75-годишнината от финала на показния съдебен процес срещу 16 лидери на полската нелегална държава. Като представители на съюзническа държава те са поканени от руснаците за преговори, след което коварно вкарани в ареста, отведени в Москва и осъдени в стъкмен процес. Вицепремиерът на Полша, един от министрите и командващият Армия Крайова никога не излизат от съветския затвор. Това може да символизира трагичното измерение на наследството от поробването на Централна и Източна Европа от съветския тоталитаризъм.

Президентът на Русия е прав, че е по-добре да оставим историята на специалистите и на сериозните изследователи на историята. Не е необходимо той лично да провежда големи кампании за популяризиране на историята. Достатъчно е отново да направи достъпни за изследователите съветските и руските архиви.