Полша в България

ФОТО - IPN

Сценарият навсякъде беше един и същ: силно тропане на вратата, понякога проникване със сила, потрошаване на апартамента, заплахи и дори побой. Обикновено се даваше известно време за обличане, следваше брутална раздяла с близките и несигурност за утрешния ден. За над 3000 интернирани точно така изглеждаше нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г. – първата нощ на военното положение в Полша. Задържани бяха водещите активисти на независимия синдикат "Солидарност", но също и хора, по-слабо свързани с демократичната опозиция.

Антони Хеда, живущ в село Кане близо до Варшава, беше сред онези, за които тогава бяха дошли  милиционерските екипи на Службата за безопасност. Този партизански командир със заслуги от времето на германската окупация и нелегалната следвоенна независимост е бил затварян няколко пъти още през 40-те години на миналия век: от Съветите, от германците и накрая от местните комунисти. Малко след шейсет и петия си рожден ден той отново е смятан от червения режим за заплаха за "сигурността на държавата и обществения ред". Изпратен е в изолационен център във Варшава, квартал Бялоленка. В друг център – в Ленчица, се озовава лекарят от Лодз Марек Еделман, един от ръководителите на героичното въстание във Варшавското гето през 1943 г.

Това, което се случваше в Полша през този мразовит декември и през следващите месеци, някога бива наричано Полско-Ярузелска война. Войчех Ярузелски, човек номер едно в комунистическия апарат на властта, обяви война на своя народ. Той стигна дотам, че изкара танковете по улиците, за да задуши стремежа към свобода на обществото, представено от многомилионното движение "Солидарност". Настъпи периодът на може би най-големия терор и беззаконие от времето на сталинизма. Властта, която твърдеше, че е народна, още веднъж, както през 1956 г. и 1970 г. стреля по работниците. "Умиротворяването" на стачкуващата мина „Вуйек“ в Катовице на 16 декември 1981 г. предизвика смъртта на девет души. Броят на интернираните в цяла Полша наближаваше 10 000. Затворите също се пълнеха бързо. Ева Кубашевич от Гдиня, участник в стачката и съавтор на листовка, призоваваща към съпротива, беше осъдена на десет години лишаване от свобода!  Драконовски присъди застрашават хората дори за изписването по стените на думите „Долу комунизма“.

През този труден период за Полша говори целият свят. Комунистическите режими, водени от Съветския съюз, стояха зад Ярузелски. Симпатиите на Запада недвусмислено бяха на страната на преследваните. В Париж, Мюнхен, Рим и дори в далечен Мелбърн се проведоха хиляди демонстрации на солидарност с поляците. Започна безпрецедентна вълна от безкористна хуманитарна помощ за страната ни. От Западна Германия, Франция и Швеция към Полша пътуваха колети и превозни средства с храна, лекарства и други дарове. Те създаваха за бенефициентите, включително и за семействата на репресираните, мигове на радост в мрачните времена.

В тези мрачни месеци папа Йоан Павел II беше солидарен със своите преследвани сънародници. „Силата и сериозността на властта се изразяват в (...) диалог, а не в използването на насилие“, апелира той към екипа на Ярузелски. Той призовава да бъдат зачитани "правата на всеки човек и гражданин" и заклеймява последствията от "злощастното военно положение". На онази Бъдни вечер, в прозореца на папския апартамент, ясно видим от площада на Свети Петър във Ватикана, беше запалена свещ в знак на солидарност със страдащия народ.

Роналд Рейгън направи същия жест в Белия дом. Президентът на САЩ призова сънародниците си и те да запалят  свещи на прозорците си. „Ние, хората от свободния свят, проявяваме солидарност с нашите полски братя и сестри. Тяхната кауза е наш проблем, а тази Коледа  нашите молитви и надежди са насочени към тях“, каза той в паметна телевизионна реч на 23 декември 1981 г.

Днес акцията "Запали светлината на свободата" на Института за национална памет – институцията, която имам честта да ръководя, е продължение на жестовете на Йоан Павел II и на Рейгън. Всеки 13 декември насърчаваме поляците, а и хората по целия свят, да запалят свещ на прозореца или виртуална такава в интернет – и по този начин да почетат жертвите на военното положение. Всяка година ще продължаваме тази акция.

Преди 40 години голям отзвук имаше и телевизионното предаване „Let Poland be Poland” ("Нека Полша бъде Полша"), излъчено на 31 януари 1982 г. и гледано от почти 200 милиона зрители в няколко десетки страни. Предаването бе посветено на Деня на солидарността с Полша, обявен от американската администрация. Освен политици, в него участваха известни артисти и певци – Пол Маккартни, Кърк Дъглас и Франк Синатра. Последният дори пя на полски.

Комунистическите тайни служби в Полша се заинтересуваха от предаването "Нека Полша бъде Полша". Днес видеокасетата със съкратената версия, показана по западногерманската телевизия, както и други материали, иззети от службите за сигурност, се съхраняват в архива на Института за национална памет във Варшава. Ние също така предоставяме на учени и журналисти от Полша и чужбина стотици томове документи от периода на военното положение. Благодарение на това наследство ние не сме обречени на захаросаните спомени на Ярузелски, който години по-късно се опита да представи военното положение като „по-малкото зло“ – в защита на страната от грозящата  я съветска интервенция. Въпреки масовото унищожаване на документи в края на комунистическата система са оцелели множество материали, които поставят под съмнение разказа на Ярузелски и неговите сътрудници. Нашите учени и преподаватели с желание използват този ресурс. Чрез тях истината за военното положение постепенно достига до все по-широки кръгове на общественото мнение.

След 1989 г. много поляци живееха с чувството за несправедливост по време на промяната. Тези, които се противопоставиха на режима по времето на комунизма, често плащаха висока цена за това – със затвор, със съсипана кариера, понякога с емиграция и разрушен личен живот. Техните мъчители и тогавашните дисиденти обикновено излизаха сухи от водата по време на смяната на системата, живееха необезпокоявани в свободна Полша. През 2014 г. Ярузелски почина и бе изпратен с почести на варшавското военно гробище в Повонзки – полския „Арлингтън“. Институтът за национална памет днес се опитва, доколкото е възможно, да направи онова, което не успяхме. Прокурори от Института за национална памет – Главна комисия за преследване на престъпления срещу полския народ, настояват за снемане на имунитетите на съдиите и прокурорите, преследвали или осъждали опозиционери по време на военното положение и през следващите години. Няма да върнем времето назад, но стремежът към възстановяване на елементарната справедливост е задължение на всяка демократична правова държава.