Полша в България

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Третият германски райх, непредизвикан и без никакво предупреждение, предприема инвазия в Полша. Едно от първите действия по време на войната е обстрелът на полски склад за боеприпаси на полуостров Вестерплате. Огън срещу полските войници е открит от линейния кораб "Шлезвиг-Холщайн", който по-рано пристига в Гданск привидно на мирно посещение.

Припомням тези основни факти 83 години след избухването на Втората световна война, защото дистанцията на времето допринася за това европейските общества все по-малко да осъзнават генезиса на събитията с решаващо значение за формирането на съвременна Европа. Колкото по-малко преки свидетели на тези събития остават сред нас, толкова по-крехка е паметта за военните времена и толкова по-голяма отговорност да се грижим за истината носим на плещите си. И залогът за тази отговорност днес е по-голям от когато и да било в следвоенната история.

Предвоенна Европа попада в капана на Втората световна война, тъй като години наред не успява да разбере и оцени правилно заплахите, породени от две тоталитарни идеологии. Съветският комунизъм и германският нацизъм са напълно непонятни явления за тогавашния политически елит. Особено нацизмът и масовото възхищение на германците от Хитлер не се вместват в границите на въображението на европейците. В крайна сметка години наред Германия  остава образец за високо развита култура, неподатлива на масовата лудост.

От самото начало на управлението си в Германия Хитлер не крие имперските си амбиции. И стъпка по стъпка той реализира тези амбиции, първо чрез аншлус на Австрия, а след това чрез анексиране на Чехословакия. Всяка от тези стъпки се посреща с пасивно отношение от страна на Европа, която се заблуждава, че войната може да бъде избегната, ако германските апетити бъдат задоволени. Покоряването на народи и държави, които Германия смяташе за своя сфера на влияние, свой собствен Lebensraum, щеше да бъде цената на мира.

На този фон Полша прави изключение. Хитлер често изкушава поляците с предложения за сътрудничество в замяна на статут на подчинена държава, но нито едно от тези предложения не е прието. Затова решението на Германия можеше да бъде само едно – инвазия.  Междувременно Хитлер има две опасения. Първото е как ще реагира Западът на нападението срещу полския съюзник. Второто е каква ще бъде реакцията на Съветския съюз, който официално е враждебно настроен към Третия райх.

Двата тоталитарни режима, въпреки многобройните различия, са обединени от желанието да унищожат полската държава. На 23 август 1939 г. Третият райх и СССР подписват пакт за ненападение, като в таен допълнителен протокол си поделят териториите на Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и Румъния. Пактът Рибентроп-Молотов подпечатва съдбата на Централна и Източна Европа. На 1 септември Германия напада Полша, на 17 септември Червената армия я атакува от другата страна. Полша става първата кървава жертва на войната, а Хитлер и Сталин възприемат това като двойна победа. Те не само се възползват от огромното си военно предимство за светкавичен триумф, но и не срещат конкретна реакция от страна на западните държави.

Съвременна Европа е изградена върху спомена за победата над нацизма и същевременно срамното отричане на истината за пасивността в първата фаза на войната. Когато Полша първа започна да кърви обилно изправяйки се срещу престъпния режим, в Париж и дори в Лондон, мнозина все още вярваха, че Хитлер ще спре във Варшава. Скоро щяха да се убедят колко много грешат.

Това, което става с Полша и това, което се случва на нейна територия по време на германската окупация, е една история на пълно извращение. Именно в Полша германците извършват най-жестоките престъпления. На територията на Полша те изграждат по-голямата част от инфраструктурата, която се използва за едно от най-чудовищните престъпления в историята - Холокоста. В много западни страни окупацията е болезнено преживяване, което може да се преживее. Междувременно в Полша милиони поляци и евреи се борят за оцеляване всеки ден и към тях се отнасят като към по-низши същества. Еврейският народ е осъден от нацията на "господарите" да бъде ликвидиран от самото начало. Полският народ е квалифициран като робски народ, значителна част от който също трябва да бъде унищожена.

Осъзнаването, че Германия е превърнала Полша в ад на земята, достига много бавно до Запада. Емблематична е историята на Ян Карски, един от първите, изнесли в САЩ доклад за германските престъпления – унищожаването на евреите. И дори тогава, въпреки факта, че войната продължава много месеци, Западът не е готов да приеме цялата истина.

Способността да се изправим пред истината за Втората световна война е наш дълг не само към миналото, но и наша отговорност към бъдещето. Фактът, че следвоенна Германия толкова бързо се реинтегрира в международната общност, без да се проведе задълбочено разследване на  военнопрестъпниците, отвори вратичка за релативизиране на злото. В политиката рядко има място за морализаторство, но когато става въпрос за оценка на тоталитаризма, не можем да имаме никакви съмнения – това е абсолютно зло, а тези, които го причиняват, веднъж завинаги се изключват от човешката общност. Междувременно все по-често чуваме и четем за съучастието на жертвите. Оттук нататък има само една крачка до пълното преиначаване на историята и нейното обръщане с главата надолу. По отношение на Полша тази стъпка беше предприета не от друг, а от Владимир Путин. От години руската пропаганда се опитва да убеди света, че Полша е отговорна за избухването на Втората световна война. Наглата, направо абсурдна лъжа, е една от основните характеристики на тоталитарната пропаганда.

Историческите сравнения са подвеждащи, но днес е трудно да се избяга от тях. Ако пренесем  генезиса на Втората световна война в съвременни условия, кулминация ще бъде инвазията на Русия в Украйна. Фактът, че това се случи, означава, че много страни са забравили уроците на 20-ти век. Изправени сме пред възраждаща се империя с тоталитарни наклонности. Преди 83 години Полша първа отказа да се подчини. Тя избра да остане вярна на свободата, да бъде вярна на ценностите, които са в основата на западната цивилизация. И тя беше предадена от своите съюзници. Ако се връщаме към тази история, то не е само за да не я забравим, а за да не допускаме същите грешки като тогава.

Матеуш Моравецки

Биографични данни: Премиер на Република Полша. Бил е член на екипа, участвал в преговорите за условията за присъединяване на Полша към Европейския съюз. Завършил е история във Вроцлавския университет, учил е бизнес администрация във Вроцлавския технологичен университет и в Central Connecticut State University.

Текстът е публикуван съвместно с полския ежемесечник „Всичко най-важно“ в исторически проект с Института за национална памет и Полската национална фондация