Полша в България

Днес, Европейският съюз се намира в нелеко положение. Все още се борим с поредните вълни на пандемията. Тепърва възстановяваме нашите икономики след кризата, предизвикана от необходимостта от ограничаване на икономическия живот. Още не сме стартирали както трябва с реализирането на Фонда за възстановяване, а на хоризонта вече се появи рискът от енергийна криза. По-високите цени на природния газ удрят джоба на обикновените граждани. За първи път в следвоенната история на Европа следващите поколения не могат да разчитат, че ще им подарим по-добро бъдеще.

        Натискът върху Европа се увеличава. Русия изнудва с газа, за да принуди единични държави да вземат решения, които благоприятстват изпълнението на нейните собствени интереси. На източните граници на ЕС Полша, Литва и Латвия се сблъскват всеки ден с провокацията на Беларус и все по-голямата вълна нелегална миграция. Освен това наблюдаваме размествания върху световната шахматна дъска – САЩ коригират досегашната си стратегия, а мястото им ще поискат да заемат други държави, претендиращи за ролята на империи.

        Случващите се многобройни кризи трябва да ни направят отговорни. Обаче днес, Европейският съюз отделя повече внимание на измислените проблеми, а не на действителните. На проблемите, създадени по-скоро от него самия, отколкото на външните предизвикателства.  

        Трябва да сме единни срещу предизвикателствата. В същото време се задълбочаваме във вътрешни спорове. Имам чувството, че за много политици конфликтът с Полша е удобно алиби, посредством което да избегнат конкретни действия. Защото основите на този спор се основават по-скоро на стереотипи и предразсъдъци, отколкото на факти.

        Едва ли има народ, който да е по-привързан към идеята за свободата, демокрацията и европейската идея от поляците. В Полския парламент и обществен живот доминират проевропейските сили. Но медиите и политиците се опитват да издигнат пропагандния лозунг за „Полекзит“.

        Истината е очевидна. Полша не смята да ходи никъде извън Европа. Полша е и ще бъде член на Европейския съюз. Ние сме интегрална част от Европейския съюз. Съюзът, който трябва да отхвърли езика на шантажа, на оказване на натиск и наказване на този, който има собствено мнение. Трябва да се основаваме на аргументите, макар това да е труден и продължителен спор. Но винаги трябва да го правим в духа на уважението и търсенето на единство. Само така ще сме в състояние заедно на тръгнем по правилния път.

        Полша е лоялен член на ЕС. Уважаваме европейското законодателство така, както всяка друга страна-членка. Но уважението към правото на Общността не означава, че то стои по-високо от националните конституции. Полша не представлява изключение в това. Ето защо конституционният плурализъм трябва да остане принцип, който позволява да се запази баланса между различните системи на националното и европейско законодателство. Благодарение на него можем да говорим за взаимно допълване, а не взаимоизключване на тези системи. Съюзните договори прецизно посочват кои компетенции страните-членки са поверили на Общността, а върху кои са запазили изключителни права. Принципът за върховенство на законодателството на Съюза означава, че то има приоритет спрямо законите в областите, обхванати от компетенциите на Съюза. Също и в Полша напълно признаваме това.

        Но именно държавите са „господарите на договорите и именно държавните конституционни съдилища вземат окончателното решение в случай на противоречие на договорните норми с конституционните норми. Затова неотдавнашната присъда на полския Конституционен трибунал, който изследва отношението между общностното законодателство и Конституцията, не би трябвало да е изненадваща. В подобен тон се изказаха вече съдилищата и трибуналите в Германия, Дания, Франция, Италия, Испания, Литва, Чехия и други страни от ЕС.

        „Принципът за върховенство на общностното законодателство (…) не може да подценява върховната сила на Конституцията в националния законов ред“ – това е решението на френския Конституционен съвет. „Конституционният трибунал може да изследва предпоставките за ultra vires (…), т.е. да определи дали действията на институциите на Европейския съюз нарушават принципа за признаване, когато институциите, учрежденията, органите и програмите на Съюза са надхвърлили рамките на своите компетенции по начин, който нарушава този принцип“ – това на свой ред е присъдата на Германския конституционен трибунал. Неговото датско съответствие пък установи, че „Конституцията забранява предоставянето на компетенции в такъв обхват, който би означавал, че [страната-членка] не може да бъде считана за суверенна и демократична страна“.

        Искам тук да поставя по-силна теза. Правилото на върховенство на националните конституции е de facto принцип на върховенството на демокрацията на държавите спрямо институциите на ЕС. Днес даваме отговор на въпроса: Трябва ли нациите и гражданите да останат европейските суверени или институциите трябва да се превърнат в суверен? Институциите от Брюксел и Люксембург, които се характеризират с дефицит на демокрация. И от този отговор зависи нашето общо бъдеще.

        През 1795 г. Полша изчезва от картата на света за 123 години. Да, тогава сме били в сложно положение. Но Полша пада, защото част от елита, вместо да се бори с действителните предизвикателства, се бори помежду си за влияние и интереси. Това е нашият грях. Грях, използван незабавно от безогледните и силни съседи. Няма да повторим тези грешки в Европа. Сега също имаме глобални съседи – безмилостни и все по-силни. Нека това историческо предупреждение бъде урок за всички нас.