Полша в България

Точно преди една година, на 24 февруари 2022 г., Русия предприе въоръжено нападение срещу Украйна, като по този начин разруши реда, изграден след Студената война. Сигурността и просперитетът, градени с усилията на няколко поколения европейци, се оказаха пред крах. Русия се впусна в имперско завоевание и целта ѝ е една – да възстанови бившата съветска сфера на влияние. Независимо от разходите и жертвите. Трябва да направим всичко, за да сложим най-сетне край на този най-голям геополитически кошмар на 21 век.

В какво положение се намираме днес? Изминаха дванадесет месеца на нечувана жестокост от страна на Русия. Месеци, белязани с редовни бомбардировки на училища, болници, цивилни обекти. Месеци, когато  вместо дните се броят жертвите. Руснаците не щадят никого – мъже, жени, възрастни хора и деца. Геноцидът в Буча, Ирпен и други места е ужасяващо доказателство, че Русия извършва най-тежките престъпления. Масови гробове, помещения за изтезания, изнасилвания, отвличания – такава  е реалната картина на руското нападение.

Измина една година на голям героизъм, проявен от украинския народ, който под ръководството на Володимир Зеленски се изправя срещу руската империя на злото. Година на вяра, издръжливост и решителност. Днес Украйна се бори не само за своя суверенитет, но и за сигурността на целия континент.

Какво да се направи, за да се сложи край на тази война? Последната година ни дава много важни уроци, които западните страни трябва да вземат присърце, ако наистина искат да живеят в мир и сигурност.

Урок 1. Тази война засяга всички нас

Поначало трябва да се отървем от фалшивата представа за руска инвазия. Това не е локален конфликт. Русия се опитва да подпали Европа.  Налице е  дестабилизация на целия глобален икономически ред.

Атаката срещу Украйна е част от отдавна изготвен план, който Путин следва поне от десет години. Още през 2008 г., по време на нахлуването на Русия в Грузия, президентът Лех Качински предупреди: „Ние знаем отлично, че днес – Грузия, утре – Украйна , вдругиден – балтийските държави, а по-късно може би ще дойде времето на моята страна, Полша.“ Думите, които съдържа това предупреждение, се сбъднаха по-рано, отколкото очакваше Европа. Шест години по-късно, през 2014 г., Русия анексира Крим. А днес всички сме свидетели на пълномащабна агресия срещу Украйна. Какво ни очаква в бъдеще, ако днес не спрем руската военна машина?

От стотици километри не се чуват звуците на експлодиращите снаряди, на предупредителните сирени или виковете на родители, току-що загубили любимото си дете при бомбардировките. Отдалечеността от Киев обаче не може да успокои съвестта ни. Понякога се страхувам, че на Запад наистина има много хора, за които обядът в любимото кафене или сериалът по Netflix са по-важни от живота и смъртта на хиляди украинци. Всички сме свидетели на тази война. Никой от нас няма да може да каже: „Не знаех за геноцида в Буча“. Всички виждаме зверствата, извършени от руската армия. Затова не трябва да бъдем безразлични. Имперските планове на Русия стигат по-далеч от Украйна. Тази война засяга всички нас.

Урок 2.  Русия подклажда световната икономическа криза

Войната в Украйна е само един от фронтовете, на които се води битката за бъдещето на Европа. Русия провежда атака срещу цялата ни цивилизация в киберпространството, в информационното поле и на икономическото поле. Карл фон Клаузевиц някога е казал, че войната е само продължение на политиката с други средства. Явно Владимир Путин добре е разбрал тази известна фраза. Москва избира своите техники за атака в зависимост от противника, срещу който трябва да се изправи. Путин не би могъл да завладее Европа с военни действия, ако преди това не я победи икономически.

Енергийната криза и глобалната инфлация, пред които сме изправени всички, произтичат от имперската агресия на Русия. Още през юли и август 2021 г. , преди нахлуването в Украйна, Кремъл води агресивна газова политика. Тогава газовото изнудване от страна на Путин доведе до резки скокове в цените на газа на европейския пазар. И това беше само началото.

Русия се надяваше, че парализирането на енергийния сектор ще отслаби европейските държави и ще ги убеди да стоят настрана, далеч от войната в Украйна. От самото начало ескалацията на кризата беше стратегия, насочена срещу страните от Запада. Руските военни действия са една от основните причини за нарастването на цените в целия свят. Всички плащаме скъпо за решенията на Кремъл. Време е да разберем това – Русия подклажда световната икономическа криза.

Урок 3. Депутинизацията е условие за суверенитета на Европа

От много години източник на силата на Русия е слабостта на западния свят. Енергийната зависимост от руските въглеводороди, двусмислените бизнес интереси с руските олигарси и напълно неразбираемите отстъпки от страна на Европа по отношение например на изграждането на Северен поток 2 – всичко  това е картина на патологичните отношения между Запада и Русия. Много европейски правителства вярваха, че с Русия могат да се сключват обикновени договори, но те се оказаха сделки, с които Европа продаде душата си.

Затова връщането към „business as usual” е невъзможно. Не могат да се нормализират отношенията с престъпния режим. Крайно време е Европа да стане независима от Русия – особено що се отнася до енергийния сектор. Полша отдавна говори за необходимостта от диверсификация на доставките на петрол и газ. Новите насоки за доставка откриват нови възможности. Депутинизацията, т.е. прекъсването на отношенията с диктаторската машина на насилие, създадена от Путин, е необходимо условие за суверенитета на Европа.

Урок 4. Солидарността е по-силна от страха

Тази война вече промени Европа. Русия, нападайки Украйна, смяташе, че западните страни няма да се събудят от геополитическата кома, в която бяха изпаднали преди години, вярвайки наивно в мита за "края на историята". Русия направи грешка. Тя искаше да ни раздели, а ние бяхме обединени повече от всякога.

Най-силното оръжие на Кремъл, както при всеки тоталитарен режим, е страхът. Трябва да се противопоставим на руските заплахи и изнудване с нашата солидарност. Към Украйна вече тече помощ от всички посоки на света. Храна, припаси, оръжие. Днес даваме на Украйна надежда и шанс за победа.

Съгласието на Германия да изпрати танкове Леопард в Украйна, за което съгласие призова Полша, е от голямо значение. Вече знаем, че към танковете германско производство, ще се присъединят американските танкове Ейбрамс. Евроатлантическите интереси надделяха над хладната пресметливост. НАТО доказа, че не само е най-мощният военен съюз в света, но и че е един истински обединен съюз. Заедно ще победим злото. Солидарността е по-силна от страха.

Урок 5. Да възстановим Украйна, да направим Европа по-силна

Победата в борбата срещу Русия е по-близо не само благодарение на успехите на украинската армия, не само благодарение на умората на руската мечка от санкции. Това е заслуга на западния свят, който формира силен съюз за свобода. Но не е достатъчно да победим Русия във водещата се днес битка. За да спечелим войната срещу Русия, трябва да изградим изцяло нова архитектура  на сигурност в политически и в икономически аспект.

С какви тухли ще градим нашия общ дом – Европа? Това, което гарантира сигурност, е единството, основано на общи ценности и интереси, консолидирани от силни икономически и социални връзки. Преодоляването на икономическата криза няма да бъде възможно, ако огънят на войната бушува пред вратите на Европа.

Следователно пред нас има два сценария за бъдещето на Европа. Единият е победа на Украйна и мир на континента. Вторият е победа на Русия и експанзия на империализма на Путин. Ако Украйна  спечели тази война,още от сега трябва да се замислим за промяна в парадигмата на европейската политика. Днес единственият възможен модел на развитие е идеята за общност на сигурност и мир.

Точно една година след избухването на войната имаме една обща, обединена цел – да възстановим Украйна, да направим Европа по-силна .

Матеуш Моравецки

Премиер на Република Полша. Член на екипа, който договаря условията за присъединяване на Полша към Европейския съюз. Завършва история във Вроцлавския университет, учи бизнес администрация във Вроцлавския технологичен университет и в Централния държавен университет в Кънектикът.

Текстът е публикуван съвместно с полския ежемесечник „Всичко най-важно“ в исторически проект с Института за национална памет и с Полската национална фондация.

Статията е публикувана на 24 февруари 2023 г. във вестник "24 часа"