Полша в България

Живеем в изумително време. Последните петнадесетина месеца изминаха в страх за здравето и живота ни, а също и в опасения за бъдещето. Много поляци се питаха не само дали ще успеят да избегнат коронавируса, но също дали ще останат в бъдеще на работа, дали семействата им ще имат гарантирана финансова сигурност, дали децата им няма да се наложи да се сбогуват с мечтата за по-добро бъдеще.

Пандемията от коронавирус наистина можеше да ни върне назад в развитието към 90-те години. Достатъчно е да разгледаме катастрофалните икономически данни на някои страни - включително в Европа - за да видим, че черният сценарий не е само фантазия от апокалиптичен филм. Но не се случи така, защото днес, за разлика от 90-те години на миналия век, поляците можеха да разчитат на държава, която активно се включи в организирането на помощ за всички нуждаещи се от нея. Безпрецедентната подкрепа в рамките на антикризисния и финансов щит ни позволи да спрем катастрофалните последици от кризата с COVID-19 и да задържим спада на БВП за 2020 г. на ниво под 3%, което е третият най-добър резултат в Европа. В групата на големите държави с над 10 милиона жители бяхме без конкуренция. Още по-голям успех бе задържането на безработицата в границите на 3% - тук сме с безусловно най-добрия резултат в Европейския съюз.

Следващите данни само потвърждават, че полската икономика в условията на криза се държи наистина добре. Рекорден за всички времена е износът на стойност над 110 милиарда полски злоти през март 2021 г. През май индексът на PMI (purchasing manager index) надхвърли нивото от 57 точки - това също е най-добрият резултат в историята на измерванията. Няколко месеца по-рано Европейската комисия посочи, че едва четири страни в ЕС, сред които е Полша, имат осигурена стабилност на публичните финанси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В тази ситуация може да се допусне само една грешка – да се приеме, че нещата вървят добре и да се спрат мерките.

Кризата – шанс или катастрофа?

Криза, от която не си извлечем поука, е катастрофа. Но криза, която бива правилно разчетена и разгледана, е не само шанс, но също и „катализатор“ на промените – така в две изречения може да се обобщи мисълта, която е заложена в основата на Полския ред.

Необичайността на днешната криза се състои в това, че напразно можем да търсим решения в учебниците. Без значение дали ще търсим при Хайек или Ласал – никоя теория за икономическата криза не е предвидила ситуация, в която само за броени дни настъпва парализиране на икономическата и социална дейност почти в целия свят.

Следователно към кризата с COVID-19 трябва да действаме както лекарите спрямо коронавируса. Не разполагаме с конкретно лекарство, но опитът ни подсказва, че трябва да въздействаме на симптомите. А историческият опит ни учи, че увеличената активност на държавата е отговор на кризата, защото кризата – независимо коя област засяга - трябва да се управлява, а не да се остави на самотек.

През 1933 година американският президент Франклин Рузвелт в отговор на Голямата депресия обявява New Deal, програма от реформи, състояща се в стимулиране на икономиката, съживяване на външната търговия и огромни обществени инвестиции – построени са 120 хиляди обществени сгради и 77 хиляди моста. През следващото десетилетие Съединените щати са опасани от мрежа от магистрали. Това е сценарият, който е пример за вдъхновение днес за Полша.

Полският ред или новото качество

Целите, които си поставя Полският ред, включват не само възстановяване след пандемията, но също преструктуриране на полската социално-икономическа система, за да е по-устойчива при следващи кризи, да е по-справедлива и същевременно да позволи на Полша да се изкачи на ново ниво на развитие.

Диагнозата на пандемичните „заболявания“ трябваше да започне от състоянието на здравеопазването. COVID-19 доведе до ръба на колапс всички здравни системи, дори и на най-богатите държави. В Полша не беше по-различно. Ако не беше решителната рестриктивна политика и направеното с изключителни темпове изграждане на мрежа от временни болници, също и в нашата страна щеше да се стигне до епидемична катастрофа. Даже е трудно да си представим мащабите и хаоса, които щяха да настъпят, ако не бяхме цифровизирали по-рано в значителна степен здравеопазването.

През последните 5 години инвестициите в здравеопазването надхвърлят 100 милиарда полски злоти, но въпреки това качеството му все още отстъпва на стандартите, очаквани от поляците. Това е ясен сигнал, че системата за финансиране на медицинското здравеопазване, с която се сблъскваме, е достигнала своя максимум. Време е да приключим с философията за реорганизация. Ако искаме да направим качествен скок, който да издигне Полша до нивото на Запада, трябва стремително да ускорим крачката, целта на която е отделяне на 7% от БВП за здраве. 

Полският данъчен парадокс

Това означава промяна в модела на финансиране на здравеопазването, т.е. промяна на системата за данъчно облагане. До момента Полша бе единствената страна, в която част от здравноосигурителните вноските могат да се приспаднат от данъка. Структурата на цялата система показа, че именно тези, които печелят най-много, са имали сравнително най-лесна възможност да оптимизират данъците си. Макар полската данъчна система като номинална стойност да е прогресивна, де факто се е превърнала в регресивна система. Хората с по-ниски доходи пропорционално плащат по-големи данъци от хората с по-високи доходи.  

Полският данъчен безпорядък не само биеше по чувството за справедливост и спираше възможността за изграждане на социално единство. Но най-вече облагодетелстваше задълбочаването на неравенството, а при кризисната ситуация тези явления се подсилиха.

Кризата е като мощна морска вълна. Подхвърля огромните кораби, но малките лодки са застрашени от потъване. Най-новите изследвания ясно показват, че пандемичната 2020 година е задълбочила разликата в доходите. Най-богатите са спечелили – независимо от кризата – докато най-бедните са изгубили именно заради трудните обстоятелства.

Към истински солидарна Полша

Полският ред се фокусира върху тези предизвикателства, защото те се раждат от духа на автентичната, истинска солидарност, която като понятие трябва да бъде разбирана много обширно. Това е солидарност от хоризонтално измерение, т.е. представлява грижа за социалната справедливост, за изравняване на различията в доходите, за подпомагане на хората, които печелят най-малко. В това измерение предложихме освободена от данъци квота на стойност 30 хиляди полски злоти, т.е. на ниво, което е сравнимо със западните държави – по-високо отколкото във Франция, равносилно на това в Дания. Но в Полския ред се говори също за вертикално измерение на солидарността, която можем да наречем солидарност между поколенията. От една страна това е връщане по посока към миналото, материална подкрепа за пенсионерите под формата на пенсия без данъчно облагане, връщане към ценностите, без които е трудно да си представим бъдещето на полското общество и на цяла Европа. От друга страна също така е способност да се погрижим за бъдещите поколения, изграждане на фундаменти на развой, които да позволят на нашите деца да печелят по-добре и да работят при по-добри условия и, не на последно място – да живеят в среда, в която могат да дишат чист въздух, а не да четат за него като нещо регламентирано, достъпно само за избрани.

Началото на 20-те години на XXI век е необикновено важен момент за Полша. Изправени сме пред прага на цивилизационни промени с безпрецедентни мащаби. Историята така се е стекла, че сме били единствено наблюдатели при предишните подобни промени. Сега получаваме шанса да сме основните действащи лица в тези промени. Сценарият вече е готов. Достатъчно е само заедно да осъществим Полския ред. Ще се опитаме да получим възможно най-широко одобрение за него, защото само в този случай можем да считаме подобни стратегии за успешни.

Матеуш Моравецки

Текстът се публикува тук едновременно с полския месечник за мнения „Всичко най-важно“ като част от проекта, осъществен с Института за национална памет и Националната банка на Полша.