In order to ensure the highest quality of our services, we use small files called cookies. When using our website, the cookie files are downloaded onto your device. You can change the settings of your browser at any time. In addition, your use of our website is tantamount to your consent to the processing of your personal data provided by electronic means.
Back

"Европа на новия баланс" статия на министър-председателя на Република Полша Матеуш Моравецки, публикувана във вестник „Frankfurter Allgemeine Zeitung“

23.04.2020

„Нямаме вина, но все пак носим отговорност” – написа някога Херман Хесе. Днес сме изправени пред най-голямата криза в публичното здравеопазване, пред обществена и икономическа криза. И макар че никой не можа да предвиди и да предотврати пандемията, нейните дългосрочни последици до голяма степен зависят от нас.

PMRP_faznet

Икономистите предвиждат, че Китай ще бъде сполетян от най-голямото забавяне на икономиката си от няколко десетилетия насам, а безработицата в Съединените щати  ще достигне цели 20%. Най-големите световни икономики искат да отделят в рамките на фискални пакети 4,8 трилиона долара за борба с последицитие от Ковид-19. Тези суми са три пъти по-големи от средствата, активирани по време на кризата през 2007-2009 година.

Защо днес в много по-голяма степен от когато и да било се нуждаем от една солидарна Европа – с амбициозен бюджет и нов, възстановен баланс. Функционирането на ЕС следва да бъде задвижвано от амбицията за солидарност в икономическото сътрудничество, инициирана за запазване на интегрирания европейски пазар.

Трябва да разбираме, че решенията, които взимаме днес, са от екзистенциален характер. Следва да направим всичко по силите си за спасяване на европейските мечти, планове и амбиции. Това е изключително трудна задача, изискваща едновременни действия на много нива. Днес икономиката и здравето се нуждаят от спешен спасителен план. Още днес трябва да начертаем най-важните принципи на новия европейски баланс.

Kлючов критерий

Пандемията от коронавирус брутално ни накара да осъзнаем  колко крехък е нашият обществено-политически ред. Разкри ни до каква степен Европа е зависима от веригите за доставки от други континенти. В търсене на икономии и орязване на производствени разходи много европейски фирми изнесоха производствените процеси в евтини азиатски региони, като пренебрегнаха собствените източници на снабдяване. Нещо, което днес се появява като проблем, е, че финансовата дисциплина, налагана от Европейската комисия, принуждаваше държавите-членки да правят трудни избори, често водещи до намаляване на публичните разходи за здравеопазване. Това обаче не е причина да се самосъжаляваме, а да вземем нещата в свои ръце.

Днес първият принцип на новия европейски баланс трябва да бъде възстановяването на способността за противодействие на последствията от подобен вид колективни кризи. Европа се нуждае от всеобхватен пакет за съживяване и стимулиране на европейската икономика. Необходимо е общото ни съгласие за амбициозна форма на многогодишната финансова рамка и увеличаване на собствените ресурси и приходите на ЕС. Само така ще постигнем баланс, изгубен в резултат на вътрешни антагонизми и взаимна неприязън.

Оценяваме факта, че ЕС улесни членовете си в  противопоставянето на кризата, като създаде инструменти, осигуряващи гаранции за кредити и по-гъвкави правила за ползване на европейските фондове.  Бе упростено и правото за предоставяне на публична помощ в държавите-членки и временно бе прекратено действието на правилата на Пакта за стабилност и растеж. Всяка държава-членка в рамките на своя национален бюджет по-рано или по-късно започна акции за спасяване на работни места и икономиката си. Но за да възвърне Европа своя растеж и блясък, трябва заедно да направим повече.

Бюджет съобразно нуждите

Днес трябва да се избавим от страха от амбициозен бюджет. В епохата на криза най-ефективната форма на общностна помощ ще бъдат средствата, предназначени за кохезионната и селскостопанската политики. Но простото местене на средства в рамките на вече съществуващи квоти е само заместител на краткосрочната тактика на оцеляване. Европа се нуждае от стратегия за възстановяване на позициите си.

ЕС следва да отпусне съвсем нови финансови средства (вероятно в рамките на Фонда за възстановяване), за да противодейства на икономическите последствия от пандемията. От миналото знаем, че стратегията austerity - затягане на колана по време на кризата през 2007-2013 г. се оказа неработеща.  

Все още имаме комфорта да посочим нови източници на финансиране. Въвеждането на данък върху финансовите сделки (FTT), данък върху цифровите услуги, въглероден данък върху вноса от трети държави или такса единен пазар (Single Market Fee) би било ценен източник за собствени приходи на ЕС.

Друг все още нерешен въпрос е ограничаването на данъчните измами. Държавите от ЕС губят всяка година най-малко 200 млрд. евро поради трансгранични злоупотреби с данъчните системи (ДДС, корпоративния данък и сивата икономика). Toва е повече от тазгодишния бюджет на ЕС. В европейски национален интерес е премахването на данъчните убежища. Toва са големи резерви, показващи финансовия потенциал на Европа. Тук и сега трябва да разработим  средства за нови големи инвестиции в иновации, инфраструктура и възстановяване на много звена в производствената верига на Европа. 

Председателят на Европейската комисия заяви наскоро, че „през последните четири седмици Европа направи повече, отколкото през първите четири години на последната криза“. Вярно е. Общността днес е изправена  пред безпрецедентни предизвикателства. Но това обаче е само първият километър от маратона, който ни чака. Това как ще се справим с последствията от пандемията ще предефинира Европейския съюз. „Бъдещето започва от днес, а не утре“ – казваше св. Йоан-Павел II. Нашето време е сега.

 

{"register":{"columns":[]}}