Полша в България

Сега започва ново десетилетие на ХХІ век. Десетилетие на несигурност, породена от глобалната пандемия и нейните икономически последици, но и на надеждата. Десетилетие на възможности за възстановяване на цивилизацията и икономиката, за създаване на свят, по-добър от досегашния, по-справедлив, по-зелен и следващ принципите на устойчивото развитие. С поглед към бъдещето, ние търсим области, които ще бъдат центрове на динамични, положителни промени. Убеден съм, че в европейски и световен мащаб такова място ще бъде Централна Европа.

Централна Европа или Централна и Източна Европа (тези понятия често се използват като взаимозаменяеми) е значима регионална единица, тя е съдбовна общност, която има географско, политическо и икономическо, а същевременно идеологическо и културно измерение. Що се отнася до местоположението й на картата, тя се разглежда като район между Балтийско, Адриатическо и Черно море (макар че това е твърде опростено) или между Германия и Русия.

Преди всичко обаче представлява един общ кръг на паметта. Имали сме подобни исторически преживявания, особено през драматичния XX-ти век. Ние претърпяхме злото на два тоталитарни режима – кафяв и червен, които ни задушаваха и преследваха. Но имаме и страхотни, славни преживявания от минали векове.

От периода XV-XVII век, от епохата, известна като "Европа на династията Ягелони", а след това и по време на Жечпосполита на много народи, когато в голяма част от тази област се създава доброволен политически съюз, предшественик на днешния Европейски съюз, създаващ приветлив дом за множество култури и религии, зачитащ принципите на върховенството на закона, парламентаризма и демокрацията. Ние носим уроците от тези преживявания (и добри, и лоши), в бъдещето. Като универсално предупреждение, а също и като  вдъхновение за действия в името на общото благо, за просперитета на нашия регион и на цяла обединена Европа.

Също така е важно да се опише Централна Европа от гледна точка на ценностите. Принадлежейки към западния цивилизационен кръг повече от хиляда години, ние споделяме неговите идеологически основи. Милан Кундера сугестивно изобразява Централна Европа, наричайки я „отвлеченият Запад“, т.е. част от западната културна общност, която, против волята си, попада под съветско господство – имперско, авторитарно, неспособно да управлява рационално. Трябва обаче да се подчертае, че нашето придържане към ценностите, изградили европейската култура, не е несъзнателно. Може би по-добре от другите ние знаем високата цена, която трябва да се плати за тяхната защита. Наясно сме, че е необходимо да култивираме и съгласуваме свободата с отговорността, правата със задълженията, индивидуализма със солидарността, критичното отношение, иновациите и модернизацията със съхранението на наследството и традициите, които определят нашата идентичност.

Тимоти Гартън Аш, на прага на историческия прелом през 1989 г., пише, че идеята за Централна Европа откъсва Западния свят от навиците на мислене от времето на студената война, отправя предизвикателство  към изтърканите понятия и приоритети, но в замяна на това има какво ново да предложи. Това становище изглежда валидно и днес, когато участието на страните от Централна Европа в ЕС и НАТО е важна, утвърдена част от европейския и атлантическия ред, и когато нашият регион, радващ се на силен икономически растеж, е направил значителен цивилизационен скок. Дори и днес идеята за Централна Европа все още е наситена с динамика и положително съдържание.

Ако трябва да представя накратко съвременното лице на Централна Европа, включително Полша като най-голямата държава в този регион, бих казал: общност на успеха и в същото време общност на стремежите.

Централна Европа е отличен пример за това колко мощна творческа сила е свободата. Свободата, чиито сестри са: икономическата свобода, предприемачеството, самоуправлението. Те откриват простор за реализиране на смели амбиции и стремежи. Заедно със свободата идва и развитието. Трите десетилетия, изминали от падането на комунизма, от преломния момент в нашия регион, иницииран от полското движение „Солидарност“ – това е една история на голям икономически успех, социален и цивилизационен напредък, какъвто рядко се е случва в историята на света за толкова кратко време. Полша и цяла Централна Европа са вълнуващо свидетелство за възможностите, които дава свободата.

Можем също така да послужим като пример за положителните ефекти от сътрудничеството, възникването и реализирането на съвместни инициативи и проекти. Благодарение на тях Централна Европа престана да бъде, както в неблагоприятните за нас времена, периферно пространство между Запада и Изтока, между имперските сили – вместо това тя се превърна в структура, свързана с множество връзки, осъзнаваща своите интереси и с влияние върху хода на европейските проблеми. Ние успяхме да еманципираме Централна и Източна Европа, да се превърнем в субект на политически и цивилизационни процеси.

Бих искал да насоча вашето внимание към три ключови области от централноевропейското сътрудничество, които имат не само регионално значение, но са съществени за Европейския съюз, атлантическото сътрудничество и дори в световен мащаб. Първата от тях е Вишеградската група с най-дълъг опит, обединяваща Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Инициирана през 1991 г. като платформа за политически диалог и координация на усилията за присъединяване към НАТО и ЕС, тя доказа своята полезност дори след постигане на тези стратегически цели. Днес това е един от най-важните фактори за активизиране на регионалното сътрудничество в Централна Европа и за разбирателството по европейските въпроси.

Втората група е Букурещката деветка. Тази структура включва страните от източния фланг на НАТО: Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Словакия, Чехия и България. Стартира през 2015 г. в Букурещ, където подписахме съвместна декларация, че ще обединим усилията си, за да осигурим, където е необходимо, „силно, надеждно и устойчиво военно присъствие“ на НАТО в региона. B9 е до голяма степен отговор на агресивната политика на Русия, на нарушаването на границите и териториалната цялост на съседна Украйна, което представлява заплаха за регионалната и атлантическата сигурност. Не възнамеряване да гледаме това безучастно.

Третата група на сътрудничество е инициативата „Три морета“, инициирана от мен и президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович през 2015 г. Тази група включва страни от Балтийския, Адриатическия и Черноморския регион: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Унгария. Целта е да инвестираме съвместно в инфраструктура, транспорт, енергетика и нови технологии, които ще стимулират развитието в нашите страни и ще допринесат за целостта на Европейския съюз. Когато погледнем картата на икономическите връзки в ЕС, ще видим значителното предимство на хоризонталните потоци по оста Запад-Изток пред вертикалните потоци по оста Север-Юг. Става въпрос за потока от хора, стоки, услуги и капитал, но също така и за инфраструктурната мрежа: магистрали, железопътни линии, хъбове, тръбопроводи, електропроводи и информационни линии. Проектът „Три морета“ – структурен проект за допълнително натоварване на тази част на Европа, цели да завърши липсващото „скеле“, благодарение на което ще бъде засилена интеграцията на нашия регион и на целия ЕС. Ангажирането с проекта „Три морета“ освен вътрешно съюзни капитали означава също и инвестиции – американски, китайски и от други региони на света, а също и здравословна диверсификация на ползите и взаимните зависимости.

Това е днешният образ и бъдещата визия за Централна Европа като общност на активност, успех и амбициозни стремежи. Извървяхме успешно дълъг път. От регион, който дълго време почти не е съществувал в съзнанието на главните действащи лица на световната сцена („в Полша, това значи никъде“,  казва Алфред Жари в края на XIX-ти век), до регион, който е един от най-динамично развиващите се райони на земното кълбо, устремен към категорията на цивилизационните центрове.

Централна Европа – nomen omen (името е знак)? Каним ви да вземете участие в това завладяващо приключение.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9503586

Текстът е публикуван едновременно и в месечника за мнения Всичко най-важно в рамките на проекта „Десетилетие на Централна Европа“, реализиран съвместно с Варшавската фондова борса.