Полша в България

Делегацията за честванията в Катин на 10 април 2010 г. включва представители на полския елит, с различни политически, социални и духовни възгледи. В състава на делегацията влизат зам.-председателите на Сейма и Сената, група народни представители, командващите на всички видове въоръжени сили на Република Полша, служители от администрацията на президента, ръководители на държавни институции, духовници, представители на министерства, обществени организации, ветерани и придружаващи лица. Обединяващата личност, свързваща съвременна Полша с елита и традициите на Втората полска република, е Ришард Качоровски, последният президент на Република Полша в изгнание.

Участниците в полета до Смоленск пътуват за церемонията в Катин, за да отдадат почит на жертвите на масовите екзекуции в Катинската гора, Медное, Харков, Биковня и Куропати, извършени от НКВД през пролетта на 1940 г. по нареждане на върховната власт на Съветския съюз. В катинското клане живота си загубват полски военнопленници: офицери, учени, духовници от различни вероизповедания, чиновници и предприемачи - тогавашният елит на Втората полска република. 

Катинското клане и трагедията край Смоленск са две събития - символи на трагичните страници в полската история.

Катастрофата на самолета TU 154M е причина президентът Лех Качински да не произнесе речта си, подготвена по случай 70-годишнината от катинското клане.

 „Да направим така, написа тогава президентът, че катинската рана най-сетне да зарасне“.

Посланието, което не бе изречено на 10 април 2010 г., звучи и днес, десет години по-късно, също толкова силно.

Случилото се разтърсва милиони поляци, както и международната общественост. Участниците в полета завинаги ще останат живи в паметта ни.

 

По-долу можете да прочетете речта на покойния президент Лех Качински, поместена в  публикацията на канцеларията на президента на Република Полша „Президентът на Република Полша Лех Качински 2009-2010. Речи, писма, интервюта. Избрано".

 

Пресцентър на Министерството на външните работи на Полша