Полша в България

Основна тема на изказването му беше Европа, намираща се в повратен момент от историята си. Друг важен въпрос, по който говори министър-председателят на Полша, бе важността на европейските ценности на фона на руската инвазия в Украйна.

РЕПАРАЦИИ:

Полша и до днес все още се бори с жестокото наследство от Втората световна война. Тогава загубихме независимостта си, свободата, над 5 милиона граждани. Полските градове бяха превърнати в руини, а над хиляда села бяха безмилостно подчинени. Докато Западна Германия можеше да се развива нормално, Полша, в резултат на Втората световна война, загуби 50 години от своята история. Не посвещавам цялото си слово на този въпрос, но трябва ясно да заявя – Полша никога не е получавала обезщетение от Германия за престъпленията по време на Втората световна война, за разрушенията, за присвоеното имущество и национални културни богатства. В крайна сметка пълното помирение между извършителя и жертвата е възможно само когато има обезщетение. В повратната точка от историята на Европа, много повече от преди, ние се нуждаем от такова помирение, защото предизвикателствата на бъдещето са огромни.

Защита на суверенитета, защита на националната държава, националното многообразие и националната идентичност

Борбата на поробените народи от Централна Европа бе борба за национален суверенитет. Този въпрос обединяваше всички патриоти, и от десницата, и от левицата, защото виждахме, че нашите свободи и права могат да бъдат реализирани само в границите на суверенни, възстановени държави. В Европа няма по-добър гарант за свободата на народите и тяхната култура, няма по-добър гарант за социалната, икономическата, политическата и военната сигурност,  от националните държави. Те могат да бъдат подсилени от международни и дори отчасти наднационални организации като Европейския съюз, но националните държави в Европа не могат да бъдат заменени от тях. Политика, която не се основава на зачитането на суверенитета на другите, на демокрацията, на елементарната воля на народа, т. е. на суверена, рано или късно ще доведе до утопия или до диктатура.

Християнска Европа роди най-благоприятната за хората цивилизация и си заслужава да бъде защитена. Особено от суровите и все по-силни цивилизации, за които демократичните и либертарианските ценности нямат значение. Искаме да изградим силна Европа, която да посрещне глобалните предизвикателства на 21 в. Мащабът на Европейския съюз го прави значима сила в света, а не една все по-неразбираема система за вземане на решения. Имаме нужда от силна Европа, благодарение на силата на националните държави, а не Европа, изградена върху техните руини. Такава Европа никога няма да бъде силна, тъй като политическата, икономическата и културната мощ на Европа идва от нейните корени, за които се грижат националните държави. Алтернатива е или технократската утопия, за която някои в Брюксел като че ли мечтаят, или неоимпериализъм, през който вече сме минали в съвременната ни история. Ние не искаме нито утопия, нито неоимпериализъм.

Някога символ на Европа е била древната агора. Мястото, където всеки гражданин е можел да говори на равни начала. Днес твърде често европейската агора е заменена от офисите на брюкселските институции, където решенията се вземат при закрити врати.

От векове силата на Европа е в нейното многообразие. Ние споделяме общи ценности, но всяка нация има своя собствена идентичност.

Нашата основна идентичност е националната идентичност. Аз съм европеец, защото съм поляк, французин, германец, а не защото отричам своята полска или немска идентичност.

Поляците искат да принадлежат към Европа като суверенен партньор. Ние не искаме Европа, която третира полската, немската, френската, италианската, чешката идентичност като проблем. Ние не искаме Европа, която смята, че привързаността на човека към собствената нация и нейния суверенитет е болест. Ние не искаме Европа, която да поставя ултиматум: или доброволно се излекувайте от националната си принадлежност, или ние ще ви окажем пълен политически и икономически натиск.

Полша изпитва тази дискриминация, както поради пълната липса на разбиране на реформите, от които се нуждае една държава, излизаща от посткомунизма, така и поради намесата на европейските институции във вътрешните спорове в държава-членка под надслова „защита на върховенството на закона“. Тук искам ясно да подчертая – в Полша имаме същото разбиране за израза „върховенство на закона“, както в Германия. И има малко неща, в които съм толкова убеден, колкото във факта, че моят политически лагер защитава истинското върховенство на закона в много по-голяма степен, отколкото се случваше това през първите 25 години след 1989 г.

Често чувам, че за да се разшири ЕС, той трябва да се реформира. Зад тази теза обикновено се крие завоалирано предложение за федерализация, т.е. по същество предложение за централизация. Под лозунга за „федерализация” има централно наложена концентрация при вземането на решения.

Според виждането на авторите на тази централизация процесът на вземане на решения трябва да бъде променен чрез преминаване от принципа на единодушие в полза на гласуване с квалифицирано мнозинство в редица нови области. Аргумент за това решение е фактът, че постигането на такова единодушие сред повече от 30 държави ще бъде още по-трудно и ще блокира процеса на вземане на решения.

Нека да разгледаме областите, подчинени на Брюксел, и в духа на принципа на субсидиарност да възстановим правилните пропорции. Повече демокрация, повече консенсус, повече баланс между държавите. Нека намалим броя на областите, които са в правомощията на ЕС, тогава съюзът с дори 35 държави ще бъде управляем и по-демократичен.

По-голямата централизация означава повече едни и същи грешки. Липса на вслушване в  гласовете на онези страни, които бяха прави за Путин. Тя дава власт на хора като Герхард Шрьодер, които направиха Европа зависима от Русия и изложиха целия континент на екзистенциална заплаха.

Украинците са народ, който има право да бъде свободен и независим

Путин прекалено много повярва в собствената си визия за света. Той не бе в състояние да види, че украинците са нация. И че в крайна сметка те имат своя собствена национална държава. Може би слаба и несъвършена, но такава, за която са готови да дадат живота си.

Руската пропаганда твърди, че няма такова нещо като отделна украинска нация. Знаем поговорката, че ако фактите не съвпадат с теорията, толкова по-зле за фактите. Ето защо Русия се опитва да обясни с юмрук на украинците, че нямат право на национална идентичност.

И все пак именно внуците на войниците, които днес рискуват живота си за свободна Украйна, един ден с гордост ще казват в училище - моят дядо се е сражавал при Херсон! А моят отблъсна щурма срещу Киев! Дядо ми загина близо до Миколайов. Моят беше един от защитниците на Мариупол.

А днешните войници, бъдещите дядовци, знаят, че се бият и за това, да могат внуците им да живеят в свободна, нормална държава. Нацията е общност от живи, умрели и от тези, които тепърва ще се родят.

Днес украинците ни напомнят каква трябва да бъде Европа. Нашата цел трябва да бъде Европа на свободните хора и Европа на свободните нации. Всеки европеец има право на лична свобода и сигурност. Всеки народ има право да взема ключови решения за своето бъдеще на своя територия. Бъдещето на Европа ще бъде още по-добро, когато осъзнаем грешките от миналото.

Как трябва да действа Европейският съюз?

Само преди двайсетина месеца, през юни 2021 г., беше направен опит да се организира среща на върха ЕС – Русия и Владимир Путин да бъде поканен в Брюксел. Сякаш дотогава не е имало никакви агресивни действия от страна на Русия. Къде щяхме да бъдем без съпротивата на Полша и балтийските държави? А ако принципът на единодушие беше отхвърлен?

Полската външна политика се определя на демократични избори от полските граждани, от хората, за които агресивният съсед е реален проблем. Не от хора, които живеят на хиляди километри и в продължение на десетилетия не смятат действията на Русия за проблем, защото те възприемат Русия само през призмата на произведенията на Пушкин, Толстой или Чайковски.

Днес не е достатъчно да говорим за възстановяване на Европа. Трябва да помислим за нова визия за Европа. Така че мирът и сигурността да станат солидни основи на развитието през следващите десетилетия.

Днес отново призовавам всички лидери на Европейския съюз – време  е за пълна и постоянна конфискация на руските активи и резерви, време е тези пари да отидат за финансиране на отбраната на Украйна и за намаляване на разходите за енергия за европейските граждани.

Европа е много по-силна от Русия. Но освен потенциал, трябва да има и воля да бъде използван този потенциал. Ако позволим на Русия да спечели тази война, рискуваме повече от това да загубим само Украйна и нейната сигурност. Рискуваме да маргинализираме целия ни континент.

Общи ценности

Нашата задача като лидери е да организираме реалността така, че всеки да може да живее с честен труд. Европейският пазар на труда трябва да осигури достойни заплати, да улесни младите хора да поемат по пътя на кариерата си и да създаде усещане за стабилност. Нашата цел трябва да бъде също и създаването на възможно най-добри условия за изграждане на семейства. Тогава Европа ще има бъдеще. Добре функциониращите семейства са от основно значение за здравословен, щастлив и сигурен живот. Не бива обаче да се заблуждаваме, че само „битието определя съзнанието“. Нашите общи ценности – семейство,  свобода и солидарност ни показват посоката на действие.

Основни  точки

1.      Няма да изградим бъдеще, без да осъзнаем собствената си идентичност и без да извлечем поуки от историята на Европа. Тя от своя страна показва, че политика, която не зачита свободата, суверенитета, демокрацията, основана на волята на нацията – рано или късно ще доведе до утопия или диктатура. Европа я чака светло бъдеще, ако уважава многообразието на своите народи.

2.      Бъдещето на Европа се кове в битката за свобода, която Украйна води от наше име. Наш дълг е да я подкрепяме, но и да се учим от грешките на миналото и никога да не се връщаме към тях. Силата на украинците в борбата за свобода и суверенитет трябва да бъде вдъхновение и указание за действие.

3.      Демократична общност от държави, базирана на наследството на гърците, римляните и християнството, която бди за мира, свободата и солидарността, както и принципа на самоопределение на нациите, е същността на европейските ценности. Европейската интеграция се формира на базата на тези ценности и те могат да бъдат движещата сила на Европа. Тяхната противоположност и заплаха е централизацията, управлението на най-силните и произволното поверяване на бъдещето на Европа на бездушната бюрокрация, опитваща се да извърши „reset на ценностите“. Този „reset”, бюрократичната централизация под прикритието на "федерализация", е семето, от което могат да се развият бъдещи големи конфликти и социални бунтове.

4.      За да спечели надпреварата за глобално лидерство, Европа трябва да се промени. Тя трябва да е готова да приеме нови държави, но и по отношение на по-многобройната общност да ограничи правомощията си. Срещу заплахите тя трябва да засили отбранителния си потенциал. С оглед икономическите и социални предизвикателства – да гради възможния егалитарен просперитет. Да поддържа рационални съюзи, но също така и да изгражда своята независимост там, където може да стане жертва на икономически шантаж.

Кабинет на министър-председателя

 

Foto: KPRM